УФР запази лихвите

Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) запази без промяна основния си лихвен процент в диапазона 3,50-3,75 на сто след първото заседание под ръководството на новия президент Кевин Уорш. Решението съответства на очакванията на финансовите пазари, които почти единодушно прогнозираха запазване на настоящото равнище на лихвите.

В изявлението след заседанието Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) посочва, че икономическата активност в САЩ продължава да нараства със стабилни темпове въпреки повишената несигурност, свързана отчасти с конфликта в Близкия изток. Според централната банка растежът на производителността и капиталовите инвестиции остава силен, а пазарът на труда продължава да показва устойчивост, като увеличаването на заетостта е в съответствие с нарастването на работната сила, а безработицата остава почти без промяна.

УФР отбелязва, че инфлацията продължава да бъде над целевото равнище от 2 на сто, като част от ценовия натиск се дължи на проблеми в предлагането и на по-високите цени в отделни сектори, включително енергетиката. От институцията подчертават, че остават ангажирани с поддържането на ценова стабилност и потвърждават политиката си за осигуряване на достатъчна ликвидност в банковата система.

Това е четвъртото поредно заседание, на което Федералният комитет реши да запази статуквото, след като миналата година намали ставките на три поредни срещи. УФР намали диапазона на основните лихвени проценти до декември 2025 г. на няколко етапа от малко под 5,5 процента до малко под 3,75 процента. Постепенно регулаторът се отклони от идеята за по-нататъшни намаления на лихвите. Причините за това са нарастващата инфлация и стабилният пазар на труда. 

Решението днес е взето с пълно единодушие и 12 гласа "за" от общо 12 члена.

На последното заседание в края на април се очерта необичайно разделение между членовете на борда заради въздействието на упоритата инфлация и на фона на смяната на ръководството на американската централна банка. Тогава комитетът се раздели на 8 срещу 4 гласа, като членовете му изтъкнаха различни мотиви за своя вот. 

Последният случай, когато четирима членове на 12-членния комитет бяха изразявали несъгласие, е от октомври 1992 година.

Новите прогнози на членовете на УФР показват разделение относно бъдещата посока на паричната политика. Деветима от участниците в комитета очакват поне едно повишение на лихвите с 0,25 процентни пункта до края на годината, а шестима прогнозират най-малко две увеличения. Други девет членове не очакват промяна или предвиждат понижение на лихвените проценти. Прави впечатление, че само 18 от общо 19-те членове на комисията са представили прогнози за равнището на лихвите в края на 2026 г. Според пазарни анализатори липсващата прогноза вероятно е на новия президент на УФР Кевин Уорш, който в миналото нееднократно е критикувал практиката на централната банка да дава подробни насоки за бъдещата парична политика чрез т.нар. „точкова графика“ (dot plot).

Новите прогнози сигнализират за промяна в очакванията на централната банка след периода на понижаване на лихвените проценти, започнал през есента на 2024 г. след овладяването на инфлационния натиск, достигнал най-високите си нива от четири десетилетия по време на пандемията от КОВИД-19. 

Участниците в заседанието също така повишиха прогнозата си за инфлацията в края на годината до 3,6 на сто спрямо очакваните 2,7 на сто в прогнозите от март. За 2027 г. се предвижда инфлацията да се забави до 2,3 на сто. В същото време УФР запазва оценката си, че част от текущия ценови натиск е свързан с временни затруднения в предлагането.

Прогнозата за икономическия растеж беше леко понижена, докато очакванията за пазара на труда останаха практически без промяна. УФР продължава да очаква безработицата да достигне 4,4 на сто в края на годината, колкото предвиждаше и в прогнозите си от март.

Решението е взето на фона на променящи се пазарни очаквания относно бъдещата посока на американската парична политика. Няколко часа преди решението на централната банка от днес пазарите почти единодушно очакваха тя да остави основната си лихва без промяна. Според данни на „Си Ем И Груп“ (CME Group) вероятността за запазване на настоящото равнище се оценяваше на 99,6 процента. Същевременно инвеститорите все по-често залагат на възможност за ново повишение на лихвите до края на годината. Пазарите оценяват на около 60 процента вероятността УФР да увеличи основния лихвен процент поне веднъж през 2026 г. Това е рязка промяна спрямо началото на март, когато над 60 процента от участниците на пазара очакваха лихвите да приключат годината на по-ниско равнище.

Промяната в нагласите е факт на фона на ускоряването на инфлацията в САЩ след рязкото поскъпване на енергийните суровини вследствие на войната между САЩ и Иран. Инфлацията в САЩ достигна тригодишен връх от 4,2 на сто през май заради по-високите енергийни разходи, което е близо два пъти над целта на УФР от 2 на сто. Поскъпването се задържа вече в продължение на пет години над целта на централната банка. 

Равнището на безработицата е относително ниско - 4,3 процента, а след кратък спад растежът на работните места отново се ускори.

Допълнително влияние върху пазарните очаквания оказа и обявеното през уикенда споразумение между Вашингтон и Техеран за прекратяване на военните действия. Очаква се документът да бъде подписан в петък и да позволи постепенно възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток - ключов маршрут за световната търговия с петрол. Новината доведе до понижение на цените на суровия петрол и засили очакванията, че през следващите месеци цените на горивата в САЩ могат да започнат да се понижават. Анализатори обаче предупреждават, че вторичните ефекти от енергийния шок вероятно ще продължат да оказват натиск върху инфлацията известно време.

„Не знаем какво точно съдържа това споразумение. А голяма част от инфлационния натиск вече е факт“, коментира Стивън Чекети от университета „Брандейс“.

Настоящото заседание е първото под ръководството на новия президент на УФР Кевин Уорш, който пое поста от Джером Пауъл. Според анализатори Уорш поема поста в момент на нарастващи различия сред членовете на Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC) относно бъдещата посока на паричната политика.

И въпреки че пазарите практически изключиха възможността за промяна на лихвените проценти на настоящото заседание, вниманието ще бъде насочено към начина, по който ще гласува самият Уорш и към посланията, които ще отправи на първата си пресконференция като президент на УФР. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който го номинира за поста, нееднократно настояваше за агресивно понижаване на лихвите по времето на предшественика му Джером Пауъл. Въпреки че впоследствие заяви, че ще остави Уорш да взема самостоятелни решения, инвеститорите вероятно ще разглеждат всяко негово изказване и действие и през политическа призма.

Големият въпрос пред пазарите е дали новият президент ще потвърди или ще се дистанцира от нарастващите очаквания за по-рестриктивна парична политика. Скокът на цените на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток и устойчивостта на американската икономика през последните месеци доведоха до засилване на залозите за поне едно повишение на лихвите до края на годината.

В същото време предварителното споразумение между САЩ и Иран започва да променя очакванията на финансовите пазари. Доходността по държавните облигации се понижи, след като цените на петрола продължиха да спадат, а сортът Брент се търгува около 79 долара за барел. Пазарните участници реагираха на съобщенията, че Вашингтон е готов временно да облекчи санкциите върху иранския петрол, като при окончателно споразумение е възможно да последва по-широко премахване на ограниченията.

Анализаторите обаче предупреждават, че все още е рано да се оцени реалният ефект върху глобалните енергийни пазари. Неяснотите около окончателните параметри на споразумението и щетите върху енергийната инфраструктура в региона предполагат, че волатилността на петролните пазари може да остане висока и през следващите месеци.

Инвеститорите очакват първата пресконференция на Уорш като президент на УФР за допълнителни сигнали относно бъдещата посока на паричната политика, която традиционно започва 30 минути след обявяването на решението.