Успехи и провали на БГ правителства (1998 - 2011)

Институт за пазарна икономика 
Институтът за пазарна икономика публикува третото издание на анализа „Успехите и провалите на българските правителства”. То допълва първото (от 2008 г.) и второто (от 2011 г.) издание с нови 109 доклада. Така обновеният анализ включва 697 одитни доклада и обхваща 14 години - от 1998 до 2011 година.
Чрез предварително определени индикатори за оценка разгледаните в докладите дейности на администрацията условно се класифицират като „успехи” или „провали”. Тези, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група, са разглеждани като „некласифицирани”.
                      Успехи и провали на българските правителства (1998-2011)

Източник: ИПИ по данни на Сметната палата
Забележка: Тъй като одитите на Сметната палата често се извършват с една-две години закъснение, всички публикувани доклади се отнасят за минали периоди.

Направените държавни разходи в разгледаните 697 одита (1998-2011) възлизат на 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за този период според отчетите за изпълнението на държавния бюджет, т.е. прегледът оценява близо 40% от всички направени държавни разходи.
Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ на 697-те доклада изглеждат така:
случаи на успех – 173, които възлизат на 27 млрд. лв.
случаи на провал – 283, които възлизат на 34 млрд. лв.
некласифицирани случаи – 241, които са на стойност 28 млрд. лв.
Чисти загуби успяхме да идентифицираме в 13,4% от докладите и 26,5% от класифицираните като провали случаи.
Общата сума на загубите в периода 1998 – 2011 г. е 976 613 583 лв.[1] Основната част от разходите, които сме идентифицирали като "неправомерни", са вследствие на нарушения, извършени при процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение. Най-често срещаните нарушения са:
Разделяне на обществени поръчки, при което вместо една голяма по обем открита процедура се провеждат две или повече облекчени процедури за по-малки суми. В много от разгледаните случаи изпълнителят на двете дейности е един и същ.
Прекомерно завишаване на минималните технически и финансови изисквания за участие в дадена процедура за обществена поръчка. Това често е прикрит начин да се фаворизира определена фирма за спечелването на конкурса.
Поставянето на изисквания, които нямат отношение към способността на изпълнителя да предостави дадена услуга, което ограничава кръга на потенциалните участници и често дава предимство на един от участниците за сметка на други.
Поставяне на изискване за годишен оборот, който надвишава необходимия според разписанията на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Ограничаването на потенциалните участници чрез изисквания за специфичен опит или определен срок, в който кандидатът е извършвал дейност на територията на страната.
Възлагането на обществени поръчки при наличието на по-малко от три оферти, когато това е в противоречие с нормативните изисквания.
Препоръки
В резултат на направения анализ могат да се дадат следните препоръки за намаляване на случаите на неправомерно и неефективно разходване на публични средства:
Въвеждането на задължителна предварителна и последваща оценка на програмите и инициативите на администрацията, която да помогне за ограничаването на финансовите загуби и за по-ефективното целеполагане на осъществяваните програми.
Засилване на контрола върху процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и последваща оценка.
Ограничаване на намесата на администрацията в икономиката – видно е от направения преглед, че българската администрация често не се справя с поставените ѝ задачи. Това трябва да доведе до по-генерална реформа във функциите ѝ.
Въвеждане на ясен срок за изпълнението на големи програми – при изтичането на поставения срок, администрацията следва ясно и въз основата на задълбочен анализ да убеди обществото, че е необходимо да продължава осъществяването на конкретни програми.

снимка:EconomyNews.bg