Тръбопроводите – игра за теглене на въже

в. Вима 
Няколко дни преди да се навършат десет години от внезапната поява на Владимир Путин на премиерския пост, мечтата на бившия агент за политическо и икономическо "възкръсване" на Русия с помощта на една по-агресивна енергийна политика приключи с подписания в Анкара исторически протокол за сътрудничество, с който Турция дава "зелена светлина" за строежа на газопровода Южен поток в нейните териториални води.
Тази тръба е от стратегическо значение, тъй като по нея ще се пренася руски газ до европейските пазари и ще се заобикаля непоправимата Украйна и прозападното й управление, който периодично "затваря кранчетата", като позволява на руския гигант Газпром да запази фактическия си монопол на доминиращ енергиен доставчик на повечето европейски страни, негови клиенти в останалата част от Европа.
А и Ердоган, естествено, не губи от това. Подписът му под проекта за Южен поток още повече засилва ролята на Анкара като основен енергиен "играч" в големия малоазиатски район, при това играч, който залага на много рулетки, тъй като
повечето важни тръбопроводи за пренос на горива от Каспийския регион до западните пазари /Южен поток, Набуко, вече съществуващият петролопровод Баку-Джейхан, а  и планираното му разширение през Анадола до Самсун на Черно море, което също бе
договорено и се предвижда да заобиколи Босфора и Егейско море/ ще преминават през територията или териториалните води на Турция. Впрочем това съвсем не е лошо за една страна, която няма и капка петрол...   
Отделно от всичко това "царят" подслади още повече офертата си, като свали сензационно цената за четирите руски реактора, които Турция смята да изгради на пристанище Мерсин, на брега на Средиземно море, и подписа още 15 важни енергийни търговски споразумения.
Ключова роля обаче и в двата нови тръбопровода, Южен поток и Самсун-Джейхан, ще играе италианският енергиен гигант Енел, при това като равнопоставен партньор на Газпром.
Несъмнено добрите лични връзки на италианския премиер Силвио Берлускони с Путин и Ердоган допринесоха за този факт.
Заслужава да се отбележи, че според изявления на руски високопоставени представители, придружавали Путин при пътуването му в Турция, споразумението Самсун-Джейхан не анулира реализацията на паралелния проект за нефтопровода
Бургас-Александруполис, който също е планиран да заобиколи "задръстванията" от танкери в Босфора.
Колкото до Южен поток, неговият капацитет се очертава да бъде огромен - около 63 млрд. куб. м. газ годишно, а общият размер на инвестициите, които равнопоставено ще
предоставят руският гигант Газпром и италианският Енел, ще  надхвърли 25 млрд. евро.
Руско-турското споразумение е удар за Набуко - основния "конкурент" на Южен поток. Неговата реализация се лансира горещо от повечето страни от ЕС и естествено от САЩ, с цел да бъде пренасяно по него гориво от Каспийския регион до Австрия, като по този начин ще се заобикаля Русия.