Три сценария за икономиката през 2026 г.

Фискалният съвет на България разработи три прогнозни сценария за икономическото развитие през 2026 г. - реалистичен, песимистичен и силно песимистичен, във връзка с възникнали рискове поради нестабилността на геополитическата и вътрешнополитическата обстановка на международно, регионално и местно равнище. Това става известно от анализ „Макроикономически прогнози на Фискалния съвет за 2026 г.“, информират от Съвета.

Според Фискалния съвет базовият сценарий е реалистичният, с вероятност 60 процента, докато песимистичният и силно песимистичният сценарий са оценени с вероятност от по 20 процента.

Базовият сценарий за икономическото развитие през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив. Той се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което отразява забавяне на растежа, дължащо се на класически шок на предлагането, подобен на този от 70-те години на миналия век, посочват от Фискалният съвет. Посочва се още, че шокът в предлагането може да доведе до стагфлация поради комбинацията от растящи цени и спадащо производство.

От Фискалният съвет отбелязват, че реалистичната прогноза се основава на ключовото предположение, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен, продължаващ най-много до средата на 2026 г., след което се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.

Песимистичният сценарий предполага, че смущенията в международната търговия, предизвикани от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на годината. Смущенията в доставките на тези суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци, се отбелязва в анализа.

Според Фискалния съвет силно песимистичният сценарий е вероятен при предположението за по-тежък и продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на по-голямата част от потоците през Ормузкия проток. Освен логистичните затруднения се очакват и преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военни операции, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки. Според този сценарий обемът започва да се нормализира едва в началото на 2027 г.

Вследствие на това несигурността на международните финансови пазари е по-изразена и продължителна, което допълнително засилва негативните икономически ефекти. От Фискалния съвет обясняват, че предпоставките, на които се основава този сценарий са, че нашите водещи търговски партньори ще преживеят продължителна и задълбочаваща се стагнация, съпътствана от фискални кризи, ревизия в посока надолу на плановете за частни инвестиции и изплащане на минимални траншове по Плана за възстановяване и устойчивост.