Трайков: Енергетика без емоции, заблуди, малоценност

Днес искам да поговорим прагматично за енергетиката. За свършената работа и за перспективите пред сектора - без емоции, без заблуди и без комплекс за зависимост и малоценност. Защото енергетиката е основата на икономиката, но и на икономическата ни свобода, на националната ни сигурност и независимост. Енергетиката не означава 200-те млн. евро енергия, произведени за износ, а е основата на която се развива българската икономика и която ни дава възможност да избираме свободно икономическите си решения.
Какво имахме преди и какво имаме сега? Преди имахме Голям шлем, но страната беше оставена с една тръба за доставка на газ. И нямахме никаква идея как това може да се промени. Напомням, че през 2009 г. революцията на шистовия газ вече беше започнала.
Какво имаме днес? Преди няколко дни отворихме офертите за проучване на шистов газ в блока в Нови пазар. Първоначалните оценки са за между 300 млрд. и 1 трлн. куб. метра. Това са оценки на компаниите, които кандидатстват. В конкурсната документация бяхме предвидили минимален бонус при даването на разрешение за проучване от 200 хил. евро. Компанията Шеврон, която спечели, предложи 30 млн. евро за държавата, затова че те получават правото да проучват. Когато сключим договора тези 30 млн. евро ще влязат в държавния бюджет. В момента тече процедура и за други два блока, в която оферти ще се подават до края на юни. За мен това е изключително окуражаващо. За цялата минала година приходите от концесии от трите министерства, които ги събираха, бяха 53 млн. лева. За тази година само от бонуса при сключване на договора с Шеврон ще имаме още по –голяма сума.

Преди две години определихме нашите приоритети в енергетиката:
-Сигурност на доставките и най-ниски цени
-Диверсификация на източниците и трасетата
-Чиста енергия и енергийна ефективност
-Прозрачност и функциониращ енергиен пазар
Мисля, че няма аналогичен такъв период през последните 20 години, през който повишението на цените на електроенергията е било в такава степен по-ниско от инфлацията в страната. Това беше подаръкът на енергетиката към българското общество, българските граждани и българската икономика. Дали енергийният сектор може да се справи с такъв вид политика? Аз съм убеден, че може. Когато се търсят всички възможни начини за оптимизация на разходите, но и на приходите.
Само допреди две години се бяхме кандидатирали за енергиен център на Балканите с проекти като „Цанков камък" и „Белене" (не че самите проекти са лоши, но по начин, който представляваше безотчетно изсипани пари в път на свлачище и гьол за 800 млн. лева). Енергетиката беше любимото дете на властта – абсолютно непрозрачна, но изключително доходоносна откъм комисиони и консултантски хонорари.
Какво друго направихме?
1. Модернизацията на мощности и ефективното използване на местни ресурси:
-Рехабилитацията на 6-ти и 8-ми блок на ТЕЦ МИ2. Това е проект, който ние започнахме и ние завършихме за рекорден срок и на рекордно ниска цена. увеличи мощността им с общо 40MW (от 210 на 230 MW) и живота на оборудването с 25 години. Напомням, че това е най-евтината енергия от термична централа в България. Строи се сероочистващата инсталация на 5 и 6 блок, която ще е готова до ноември т.г. Подготвена е модернизацията и на 5 и 7 блок, като 5-ти блок ще е готов до края на тази година;
-Мащабна инвестиционна програма осъществява и АЕЦ „Козлодуй" - за 2009 и 2010 г. са вложени близо 260 млн. лева, което доведе до рекордно производство на електроенергия през първото тримесечие на 2011 - 4 506 941 MWh - рекорд за целия срок на експлоатация на пети и шести блок. (Произведени са близо 300 000 MWh повече, което по цени на свободния пазар осигурява 20 млн. лева допълнителни приходи за централата).
-Знаете, че е готово хранилището за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, в което са инвестирани над 70 млн. лева от МФК. Това ни дава 50-години за съхраняване на гориво и гъвкавост при решенията за неговото обезвреждане или рециклиране. Пусната е в експлоатация система за третиране на течни радиоактивни отпадъци „Установка Дунав", която е нужна при извеждането от експлоатация на блокове 1-4. Приключи модернизацията на хранилището в Нови хан. Одобрена е площадка за НХРАО и е преминала процедура по ОВОС. В момента се избира проектант. Финансирането ще дойде от МФК – 70 млн. евро, а строителството ще започне догодина.
-Нека да припомня, че една от първите успешно приключени сделки на новото правителство в областта на енергетиката беше финализирането на процедурата по отпускането на нови 300 млн. евро в периода 2014 – 2020 г. по фонд „Козлодуй". В момента сме подготвили и предали план, въз основа на който имаме сериозни основания да очакваме, че ще получим допълнително финансиране от няколкостотин милиона евро в периода след 2020 г.
-НЕК активно инвестира в рехабилитация и развитие на преносната мрежа. В неделя откриваме 110-kV далекопроводи „Галатея", „Ветрен" и „Ахелой", които захранват Южното Черноморие и които аварираха миналото лято (в реконструкцията са вложени 8.3 млн. лева). Предстои въвеждането в експлоатация на обновения за 10 млн. лева далекопровод „Момчил" – „Сирена" – „Лебед" – „Екрене". Почти готова е и подстанция „Златния пясъци", която ще поеме увеличените товари в района. Ще ви каним на откриването й в средата на юни. За двете години са инвестирани 175 млн. лв. в три 400 kV-ви и осем 110 kV-ви далекопровода, както и в 19 подстанции.
-Направено е геофизичното изследване за разширяване на газохранилището Чирен. Определени са точките за сондаж и първият е планиран за есента. От септември дневният добив ще се увеличи с 30% до 5.5 млн. куб.м. на денонощие. (Като цяло разширението ще осигури 8-10 млн. куб.м. дневен капацитет и 700 до 1000 млн. куб.м. активен газ в хранилището).
-Разширяваме и газопреносната мрежа - през септември ще започне строителството на газопровода Добрич – Силистра. Той ще бъде изграден за 1 година. Готово е предпроектното проучване и за газопровода Чирен – Козлодуй – Оряхово. Строителството му е планирано за края на 2012 г.
-Договорихме намаляване на цената по действащи договори и отпадане на посредниците в новите газови договори с Русия. Ако през 2006 г. нашите предшественици бяха имали по-принципна позиция при преговорите с Газпром, сега цената можеше да е със 160 лева за 1000 куб. метра по-ниска
2. Като заговорихме за газа, естествено преминаваме към междусистемните връзки и диверсификацията на доставките и източниците – втори основен приоритет. Зимата на 2009 г. нямахме шанс за алтернативни доставки, но днес сме далеч по-напред в изграждането на алтернативни трасета. Свързването на България с газопровода Турция – Гърция – Италия, както и изграждането на междусистемните връзки със Сърбия, Румъния и Турция, ще превърнат страната в инфраструктурен газов център в Югоизточна Европа:
-По Гръцката връзка сме на етап избор на изпълнител на ОВОС и проектиране. Проектната компания се очаква да вземе окончателно инвестиционно решение през 2012 г;
-През лятото на тази година юни ще започне изграждането на участъка под река Дунав от междусистемната връзка с Румъния. Осигурено е европейско финансиране от 9 млн. евро. Избран е проектант за сухопътната част на проекта на българска територия и строителството се очаква да започне през пролетта на 2012 г.
-Сръбската връзка се финансира по ОПРР (60 млн. евро за българската част). Подписан беше договорът за предпроектното проучване. В края на юни може да стартира процедурата за избор на изпълнител;
-Продължава работата по връзката с Турция – подписани са два меморандума на държавно и корпоративно ниво. Очакваме резултатите от работата на работната група, която проучи и оцени възможностите за реализация на проекта (30 май)
-Активно работим по Южен поток и Набуко. В средата на тази седмица еврокомисарят Йотингер, поставяйки своите въпроси по проекта, пое ангажимент от името на ЕК отворените точки от межудправителствените споразумения на държавите, които участват в проекта, да бъдат защитавани от комисията. Това беше и нашата гледна точка.
-На 8 юни предстои подписването в Турция на споразумението за подкрепа на проекта Набуко от шестте акционери в него.
3.Като говорим за алтернативи, за повишаване на енергийната сигурност и намаляване на енергийната зависимост, една от възможностите със значителен потенциал е енергийната ефективност. Тя ще ни осигури конкурентоспособност, ще намали необходимостта от внос на суровини и от допълнителни генериращи мощности и инфраструктура за пренос и преработка на нефт и газ. Не на последно място – увеличава добавената стойност при крайните енергийни потребители и намалява вредните емисии в процеса на производство, пренос и потребление на горива и енергия:
-Друг полезен инструмент за бизнеса е ресурсът от 200 млн. лева за енергийна ефективност по ОП „Конкурентоспособност", към които министерството осигури съфинансиране от ЕБВР. Това е нова за България схема, нова за банката и нова за комисията.
-Готови сме със стратегията за ЕЕ. Тя предвижда намаляване на крайния енергиен интензитет до 2020 г. с 20% или 4.1% годишно в периода 2010 – 2020 г. останалите 10%, предвидени в Енергийната стратегия, трябва да се реализират от подобряването на ЕЕ в енергийния сектор с 20% или около 2% годишно.
4.Ядрената енергетика е част от стратегията ни за развитие на „зелена" икономика и „чистите" технологии, където имаме основа да изградим клъстери:
-Прагматизирахме разговорите с руската страна по проекта „Белене" и поставянето им на истинска комерсиална бизнес основа.
-HSBC ще ни даде обективна оценка за стойността на проекта и ще тества пазара и инвеститорския интерес
-Балансираме възможностите за партньорство в сферата на ядрената енергетика – Сключихме Меморандум за сътрудничество с АРЕВА – най-голямата енергийна компания в Европа. През следващата седмица предстои да подпишем Меморандум с американския енергиен гигант Уестингхаус. Реално активно работим с най-големите компании в тази сфера, така че реално да имаме възможности за избор, конкуренция и постигане на най-ефективни условия при проектите.
5.Въвеждаме пазарен модел за търговия с електроенергия със следните сегменти:
-Двустранни договори
-Пазар „Ден-напред" – спот пазар
-Пазар в рамките на деня
-Пазар на балансираща енергия
-Пазар на допълнителни спомагателни услуги
-Форуърден пазар
Борсата е само елемент от цялостната промяна на пазарния модел. По норвежка програма за сътрудничество изготвихме график на дейностите, свързани с подготовка на борсовата търговия. НЕК, ЕСО и ЕРД въвеждат нови информационни системи за почасов пазар. Преработена е информационната платформа за подаване от търговските участници на графиците „ден напред". Администрирането на пазара ще се извършва от ЕСО, по силата на допълнителна лицензия. На следващ етап планираме обединяване на пазарите на България и Румъния.
От юли ще започнем да тестваме търговската платформа. Реалната работа на борсата ще стартира през 2012 г. след едногодишен тестов период. Наличието на свободен пазар с достатъчна ликвидност и участие на повече производители би следвало да доведе до намаляване на цената за крайните потребители. В България само около ¼ от произведената електроенергия е на свободния пазар по различни причини. Регулираният пазар е начинът държавата чрез ДКЕВР да поддържа ниски цени. На свободния пазар цените няма да са такива вероятно, поне в първия етап. Но свободният пазар е единствената реална дългосрочна перспектива.
Имаме изключително активна законодателна дейност:
1. Енергийна стратегия беше приета на второ четене в комисията в парламента и предстои внасянето й в пленарна зала
2. Готова е Стратегията за ЕЕ
3. Приет е ЗЕВИ
4. Създадохме и вече функционира единния орган за управление на подземните богатства – изключително сериозен проект, който в някои страни функционира дори като отделно министерство на концесиите. Проведени са 6 конкурса за проучване за нефт и газ, дадени са или предстои да бъдат дадени 26 разрешения за проучване и 13 концесии. Проверени са над 120 обекта.
5. Приета е Стратегията за управление на радиоактивно отпадъци
6. Приет е Законът за безопасно използване на атомната енергия
7. Изменена е Наредбата за реда и начина на събиране и разходване на средства по фондовете РАО и Извеждане от експлоатация
8. Проектът на Закона за енергетиката въвежда изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет и новите изисквания по преструктуриране на преносните оператори. За нас това не е цел сама по себе си. Не виждам особен смисъл във фокусирането върху това каква ще бъде структурата и кога ще се случи. Ще се случи тогава и по такъв начин, които са най-ефективни за енергийния сектор и които отговарят на ангажиментите и вижданията ни за развитие на либерализирания пазар. А това означава на първо място изваждането на ЕСО от НЕК, за да отговаря на модела ни за независим преносен оператор, който ние сме избрали. В този модел продължава да съществува БЕХ, важното е обаче за какво се използва. Той е бил създаден с идеята да функционира като оперативен холдинг - нещо, което никога не се е случило. Ние въведохме практиката БЕХ да бъде второ ниво на проверка и одобрение на инвестиционните решения в дружеството. Вече се прилага модел на икономическа обосновка при представянето на тези решения в БЕХ. Това е приносът на холдинга към прозрачното и ефективно управление на енергийния сектор.