EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Тестът на интерконектора Гърция – България. До тук добре.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Тестът на интерконектора Гърция – България. До тук добре.

mail15:39 | 07.12.2016прегледи 4426 коментарикоментари 0


Илиян Василев

Известни са резултатите от обвръзващия етап на маркет теста, който завърши в края на месец ноемри, резултатите от който бяха обявени на страницата на компанията АйДжиБи. Предстои допълнителни предлагане на капацитети на дългосрочна и краткосрочна база преди решението за изграждане на интерконектора. Основната част от събитията около проекта трябва да се разиграят през 2017 година, включително търгове за поръчка на тръбите и за изпълнител на проекта. До тогава финансовата схема трябва да се затвори.

Много или малко са подадените заявки за дългосрочно ангажирани капацитети от товародатели е рано да се каже. Резки изказвания в една или друг посока са контрапродуктивни и издават едностранност.

Защо?

Първо, по съвременните стандарти за заетост на капацитети за пренос в ЕС, който е под 50 процента, има основание да не бъдем крайни в оценките. Разбира се, по-голяма част от съществуващата инфраструктура, която е основата на подобни агрегати, е изградена при условията на дългосрочни договори за ангажирането и регулирани рамки. Тя е изплатена, което прави нормата на заетост не толкова важен индикатор на икономическа и търговска целесъобразност.

Второ, да припомним, че огромната част от интереса към ангажиране на капацитета не е първичен – тоест да се говори за едни или други слабости, или достойнства на екипа, който развива проекта, в създаването на търсене за капацитети - а е производен на събитията и извън техния контрол – както газовите потоци през Турция, така и съдбата на ВПГ терминала в Александуполис. На фона на събитията в Турция и неясната перспектива на терминала условно твърдите заявки, на този етап, са несъмнен успех. Дали са достатъчни е друг въпрос.

Трето, разликата между 4.2 милиарда кубически метра, подадени като необвързващи и сегашните 1,6 милиарда кубически метра на обвързващи оферти, трябва да се отчетат и обективните трудности пред товародателите, които изобщо не са свързани с конкретния интерконектор. Въпреки изключителния прогрес – буквално за месеци България, Гърция и Румъния напреднаха в отварянето на преносния си пазар повече, отколкото за цяло десетилетие, и рязко повишения интерес на играчи извън региона, дори Европа, обективно не можеше да се вмести в календара на прогреса по начин, който да им позволи да подадат оферти. Нова процедура за незаетите капацитети, особено ако е по-гъвкава и през платформите за предлагане и ангажиране на капацитети, без всякакво съмнение ще повиши натовареността.

Четвърто, пак във връзка с предишната динамика, много хора забравят, че целият пазар на пренос през последните години изцяло се премести от дългосрочни договори към по-краткосрочния хоризонт. А ние все пак имаме обвързващи заявки с хоризонти над 10 и повече години, което е достатъчно добър индикатор за интерес. При това, изобщо не ограничава оператора на интерконектора в правото и възможността да търгува с остатъчния капацитет с по-къс времеви хоризонт. Да не забравяме, че тарифите там са и по-скъпи, като правило.

Пето, обвиненията, че тарифите са неконкурентноспособни, спрямо алтернативни маршрути има своята база, но не трябва да забравяме, че изчистването на финансовия модел е итерактивен процес. На този етап става дума за индикативни тарифи, но окончателните ще се знаят в началото на строителството и те са функции на много фактори, които ще трябва да се отчетат, не на последно място и готовността на товародателите да приемат тези тарифи. А те няма да го направят, ако не са им изгодни.

Действително, строителството на преносна инфраструкура, чиято логика не може и не трябва да се търси единствено в стандартите на пазарна осъществимост, защото в по-голямата си част тези интерконектори съществуват като застраховка за енергийната сигурност, т.е. разходите по тяхното изграждане трябва да бъдат усвоени в рамките на цялостната преносна система и да бъдат разпределени по цялата верига на стойността. Много от рисковете, свързани със сигурността на доставките на природен газ, могат да бъдат успешно управлявани с пазарни средства. Но липсата на инфраструктура и на свободни капацитети не може да се компенсира по никакъв начин с обичайните за пазара кризисни мерки.

Поне в по-голяма част от случаите.

Така че, най-добре е да подходим към резултатите от обвръзващата фаза с класическото – до тук добре. Все още има много трудности до първата копка.

Сигурен съм, че желаещи за това ще има в изобилие./ Източник: CBBSS

 

 

 

 

 

 

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

България 19-та в износа на мебели

11:20 | 12-15-23 | 1958