Тайна власт за 800 млн.лв.

Ива Стойкова

Началото на февруари 2013 година. Националната асоциация на зърнопроизводителите заплаши с протести заради неизплатени европейски субсидии за общо 1 млрд. лева. Финансовият министър Симеон Дянков внезапно е отстранен, дни по-късно, след протести за високи сметки, пада и целият кабинет. В цялата бъркотия става ясно, че Дянков си отива, защото зърнопроизводителите си поискаха парите веднага. Той отказва с аргумента, че няма забавяне от гледна точка процедура и изплащането може да стане в периода ноември-юни 2013. Борисов е бесен, нарежда плащанията да се осигурят от фискалния резерв.
"Какво налагаше да ми причини това със зърнопроизводителите?", попита по-късно риторично Борисов. Такава е историята от зимата.

Каква е историята от лятото?
Зърнената реколта за 2013 г. е една от най-добрите в последното десетилетие, като средният добив от пшеница досега е 428 килограма от декар, съобщи земеделският министър Димитър Греков. 65,41% от ожънатата пшеница е с много високо качества и е Първа и Втора група и може да се използва за хляб. За зърнения баланс на страната са нужни около 2 милиона тона пшеница, останалото е за износ, обясни селекционерът от Добруджански земеделски институт проф. Николай Ценов, цитиран от Дарик.
Защо са недоволни зърнопроизводителите?
Въпреки добрата реколта, зърнопроизводителите са недоволни от ниските изкупни цени - 300 - 320 лв./т през юли или с около 30% по-ниски от миналата година. Цените през август са още надолу. В момента, например в Монтана тон пшеница струва 220 лв./т. На Софийската стокова борса тази седмица се продадоха 1000 тона пшеница на цена 275 лева за тон без ДДС с качество Втора Б група /подходяща за хлебни изделия/.Средната цена за страната е около 260-270 лв./т. На международните борси цената е с 10-15% по-висока от България - ако у нас е 260 лв./т, на световните пазари е 300-360 лв. за тон, посочи Радослав Христов, зам.-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите.
Реколтата тази година в световен мащаб е много голяма - около 700 милиона тона, докато минали години е била 680-690 милиона тона. Украйна и Русия имат два пъти по-добра реколта в сравнение с 2012 г. и това е причината за ниските цени в Черноморския басейн, според Васил Симов, управител на Софийската стокова борса.
Близо 1 млрд.лв. ще изгубят производителите и държавата от ниската изкупна цена на пшеницата, каза за БНР Георги Кършибрадов - управител на мелницата в Стара Загора.
На практика въпреки добрата реколта – зърнопроизводителите твърдят, че ситуацията им вреди? Какво е обяснението на този парадокс?
„България е твърде близо до огромните световни износители на зърно Украйна и Русия, които произвеждат в пъти по-големи количества с по-ниска себестойност”, посочва в свой анализ Николай Вълканов от ИПИ. Очевидно е, че българските фермери са съвършено зависими от движенията на световните борси. За известно предпазване от тези рискове има отдавна познати механизми, като продажба „на зелено”. Може би за толкова малка страна като България не е особено добра идея да се профилира в зърнопроизводството и е време фермерите да се замислят за диверсификация на производството”, отбелязва още Николай Вълканов.
Износ 320 лв./т към Китай
Както и предходни години земеделски производители се насочват към износ.Румънски търговци на зърно търсят българска пшеница заради ниските изкупни цени в страната, съобщиха за Фермер.БГ зърнопроизводители от Великотърновски регион. Цената, която предлагат румънците е около 320 лв/тон без ДДС. Търсят се големи обеми зърно от България (над 50 хил. тона), което после се реализира на китайския пазар. Друг пример - през миналата година през порт Лом са били изнесени 130 000 тона пшеница. Тази година това количество ще бъде надминато, съобщи за „Монтана днес” Борис Ангелов, управител на стоковата борса в Монтана.
Най-добрата реализация на зърното не е в износът - то трябва да се включва в животновъдството и за произвеждането на други храни, които носят допълнителна принадена стойност, смята земеделският министър Греков.
Пшеница не може да се реализира в животновъдството, защото то е почти унищожено и цялото количество продукция се изнася. Всички, обаче, сеят пшеница, защото се отглежда най-лесно, а на пазара липсват български плодове и зеленчуци заради това, че министерството няма никаква стратегия за развитието на селското стопанство, твърди Георги Кършибрадов. Производството на хляб е съсредоточено в няколко големи фирми, които са в монополно положение защото произвеждат зърно, имат мелници и хлебозаводи, практика забранена със закон в другите европейски страни, според управителя на старозагорската мелница.
Щедростта и на този кабинет
Въпреки ниските изкупни цени правителството обеща разплащане на европейските субсидии на два транша /до февруари 2014/, това стана ясно след среща на премиера с УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Усилено се работи агроекологичните разплащания да се извършат до Нова година.
Двойни субсидии ще получат част от зърнопроизводителите. Тези, които поемат ангажимент 5 години да редуват културите върху площите - например първо жито, после слънчоглед, царевица и т.н., ще вземат пари и за агроекология по мярка 214 за т.нар. сеитбооборот. Сумата е 18 евро за декар. Така като се добави тя към очакваните около 30 лв. на декар преки плащания на площ, се получава общо по 66 лв./дка.
Общо изплатените за 2012 средства по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) възлизат на близо 904 млн. лева. 26,44 лв.лева за декар е субсидията по СЕПП 2012.

Любов по време на протести
Това, което се получи от срещата между двете страни, бе наречено „слагане на правила на играта” от земеделския министър Греков и „отстояване на позиция” от представител на зърнопроизводителния бранш, посочва в анализа си Николай Вълканов от ИПИ. В действителност асоциацията на зърнопроизводителите си издейства по-ранно изплащане на част от европейските субсидии и възможност земеделците да получат 70 млн. лв. облекчение за акциза върху горивата, които използват за производствени нужди. /В обстановка на масово обществено недоволство към политиката му, кабинетът пък си осигури комфорт от страна на един бранш, имащ силно изявена склонност към блокиране на столични улици и международни пътища с тежка селскостопанска техника. Допълнителен бонус за правителството е, че се сдоби с още един аргумент да оправдае спорната актуализация на бюджета, понеже изпълнението на исканията на земеделците е под това условие.
Искането за по-ранно изплащане на субсидиите е лишено от сериозни аргументи. Прехваленото ни зърнопроизводство изглежда трудно понася една очаквана пазарна корекция. Относно негативните ефекти от директните плащания на площ – те пряко допринасят за растящата себестойност на българската продукция най-малкото чрез покачването на рентите и други фактори на производството. Сега болният търси лечение с отровата, която го е поразила.

Зърното в цифри
135 милиона тона жито се търгува по света
България - представлява 1,5% от световния пазар на износ на зърно
България има зърно 2012 г. и нова реколта – 2013 г. в размер на 10 758 203 тона.
Напусналите количества зърно са 4 785 790 тона, /от тях за страни от ЕС – 3 369 522 тона/.
Общият запас от зърно в края на юни е над 773 686 т, спрямо края на същия месец на 2012 год. /1 717 744 тона/.

Снимка: МЗХ

 /обновена/