АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Парите в обращение у нас намаляват с 0,3 на сто на годишна база през второто тримесечие на тази година до общо 29,323 млрд. лева. Това представлява понижение от 90,9 млн. лева спрямо същия период на миналата 2024 година.


КФН определя към края на юни тази година минимална доходност от управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния двадесет и четири месечен период от 30.06.2023 г. до 30.06.2025 г. в размер на 3,36 процента (три цяло и тридесет и шест стотни на сто) на годишна база, пише в решението на КФН.


Въпреки това увеличение делът на екологичните данъци като съотношение от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС е спаднал от 2,4 на сто през 2010 г. до 2 на сто през 2023 година.


Средната брутна работна заплата е 702 798 унгарски форинта (3435,59 лева) през май в сравнение със 708 280 унгарски форинта през предходния месец.


Средната месечна нетна заплата на служител в хърватската столица Загреб за април възлиза на 1642 евро, което представлява номинално намаление с 2,1% спрямо март и увеличение със 7,7% спрямо април 2024 г.


Справка в националната статистика показва, че през 2023 г. средната цена на сделките с ниви в България е била 1607 лева за декар или с 12,5 на сто повече в сравнение с 2022 година.


За периода средното възнаграждение е 1820 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. с 1,6 процента. В обществения сектор средната брутна месечна работна заплата е по-висока от средната за областта с 8,2 на сто и с 12,3 процента в сравнение с частния сектор.


През 2023 г. лицата във възрастовата група между 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи участието си в трудовия живот е малко над 150 хил. души, от които почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а малко над 47 хил. от тях посочват, че остават на пазара на труда заради желанието си за работа и социално ангажиране.


Сред страните членки на ЕС Дания е имала най-висок дял възобновяеми източници в енергийния си микс през първото тримесечие на годината - 88,5 на сто, следвана от Португалия - 86,6 на сто и Хърватия - 77,3 на сто. Най-нисък дял на възобновяемите източници на електроенергия е отчетен в Чехия - 13,4 на сто, Малта - 14,4 на сто и Словакия - 15,1 на сто.


Най-високи нива на цените са отчетени в Дания (143% от средното за ЕС), Ирландия (138%) и Люксембург (133%). Най-ниско е равнището на цените в България (60% от средното за ЕС), Румъния (64%) и Полша (72%), според експресните оценки за 2024 година.