Средна заплата: 5067-16566 лв. годишно

Прогнозираната втора вълна на световната криза е възможно да окаже нови негативни ефекти върху пазара на труда в България, се посочва в анализ на БСК. Налице са огромни контингенти от неграмотни, с ниско образование и квалификация, обезкуражени лица, оказващи влияние върху равнището на трудовите доходи и социални плащания. Налице са две тревожни тенденции за пазара на труда – спад в броя на активното население и, едновременно с това – увеличение на безработните лица, лицата извън работната сила и, в частност - обезкуражените лица. Ето втора част от анализа на Българска стопанска камара.
Обща производителност на труда, заплащане, дисбаланси
Ниско равнище на общата и секторна производителност на труда. Производителността на труда на едно заето лице при сравнение с ЕС-27 = 100 през 2010 г. е 41.5, като България трайно заема последното място сред страните-членки през изминалите шест години.
• Средногодишен темп на увеличение на заплатите от почти 12%, при изоставащ ръст на производителността на труда – средно малко над 3.1%.
• Силни изкривявания и широка ножица в заплащането между икономическите сектори. Средната годишна заплата на един нает през 2010 г. се е движела между 5067 лева до 16566 лева . Допълнителен дисбаланс е по-високото с 8% заплащане в обществения в сравнения с частния сектор. Най-високо е заплащането в секторите „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” и „Финансови и застрахователни дейности” без оценка на ефективността и реалния им принос. Средномесечната работна заплата в тези сектори през второто тримесечие на 2011 г. надхвърля 1450 лева, което е 2.1 пъти над средната работна заплата за страната. Това е индикатор за наличието на монополни и квазимонополни структури.
• Регионална дисбалансираност на трудовия ресурс по възрастов и квалификационен признак. Над 75% от населението в трудоспособна възраст (47% от общото население) живее в градовете. 18% от населението с висше образование живее в градовете, а само 2% - в селата. Аналогична е картината и при населението със средно (34% към 10%) и основно образование (13% към 10%).
• „Сивият” сектор по различните експертни оценки е с дял от 12 до 35% в икономиката на България. Това оказва значително влияние върху пазара на труда чрез изкривяване на бизнес средата. Ограничават се финансовите ресурси в осигурителната и пенсионните системи, увеличава се броят на обезкуражените и други „икономически неактивни” лица, заети в сивия сектор. През първото полугодие на 2011 г. дефицитът в бюджета на НОИ е 184.6 млн.лева. Независимо от положителното кумулативно въздействие на три показателя: ръст на заплащането на заетите лица с 5.9%, ръст на минималните осигурителни прагове с 5.6% и увеличаването на осигурителните вноски с 1.8 пр.п.
• Ниска мобилност на икономически активното население. Продължава тенденцията за прекалена концентрация на качествения трудов ресурс в определени райони на страната. Данните показват, че около 75% от осигурените лица работят в 12 областни центрове. В София-град са концентрирани 28,1% от осигурените лица и те внасят 35,5% от общия размер на средствата от осигурителни вноски постъпващи в ДОО. В три областни центрове – София-град, Пловдив и Варна са осигуряват 44,5% от лицата, които правят осигурителни вноски.
• Изпреварващ ръст на заплатите в обществения сектор в сравнение с реалния сектор. Продължава тенденцията за нарастване на незаетите свободни работни места в обществения сектор.
Качество на работните места и на работната сила
• Значителен дял на трудовия ресурс с основно, начално или по-ниско образование (11.5% от работната сила и 10.2% от активното население през второто тримесечие на 2011 г.). Над 410 хил. души от населението на страната са неграмотни, 537 хил. души са със завършено начално образование, а 1591 хил. души са с основно образование. Ранно отпадащите от формално образование, които могат да бъдат приети като неграмотни или полуграмотни, представляват 13.9% от населението в страната, при 15.1% за ЕС-27.
• Делът на лицата с висше образование в България е 19.4% през 2010 г. (при 22.7% за ЕС-27), но все още е с около 3 процентни пункта по-малка от средния показател за ЕС. По данни на Евростат, в България 74.1% от работната сила е със средно и висше образование, при 69.1% за ЕС-27.
• Образователната и квалификационна система не осигуряват необходимите за икономиката кадри. Връзката между специалностите и броя на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Например, на пазара на труда се наблюдава хронична липса на специалисти лекари, медицински сестри и санитари, инженерни специалисти, IT специалисти и др. Въпреки високата безработица, 42% от фирмите трудно намират хора за ключови позиции.
• Процентът на заетите лица с висше образование в България (25.6% -2005 г., 26.4% - 2009 г.) е под средното равнище за ЕС, вкл. спрямо водещи страни, като Ирландия (37.8 %), Белгия (37.7 %), Люксембург (37.6 %), Кипър (37.1 %), Финландия (36.2 %), Естония (35.3 %).
• По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта не провеждат целенасочена политика за укрепване на пазара на труда с набавянето на умения, необходими за устойчивото и конкурентоспособно развитие на икономиката. Финансират се предимно обучения за шофьори, административен персонал, персонални езикови умения. Обученията се провеждат по специалности, за които има индивидуално търсене, според представените ваучери. Над 62% от проведените през 2010 г. обучения от центрове за професионална подготовка са били финансирани от Агенцията по заетостта, национални програми и програми на ЕС.
• Сериозно изоставане в развитието на системата „учене през целия живот”. Едва 1.4% от населението е участвало в продължаващо обучение, при показател от 9.5% за ЕС-27.
• Увеличаваща се миграция и изтичане не само на образовани и квалифицирани кадри от страната (175 244 души са емигрирали трайно между последните две преброявания), но и на завършващите елитните средни учебни заведения. Увеличава се потокът студенти, желаещи да се обучават в чужбина. Този процес ще се ускори след отпадане на ограниченията на европейския трудовия пазар. Българите, работещи в чужбина, не се завръщат, както се очакваше - голямата част от квалифицираните кадри са запазили своите позиции или очакват предложения от местния трудов пазар. Практиката на новите страни-членки на ЕС, показва, че радикален обрат в тази тенденция може да се очаква само след достигане на средно икономическо равнище от над 60-70 % БВП ппс на жител, вероятно след около 9-10г.
• Връзката „качество на работната сила - работна заплата – производителност на труда” практически е силно подценена, почти не се търси и не е станала критерий при определяне на изискванията при търсенето и оценяването на потребностите и изискванията към работната сила.
• С най-голяма добавена стойност, произведена от един зает, водещ е секторът „Финанси, кредит, застраховки, операции с недвижимо и движимо имущество, бизнес услуги” – 51 477 лева, а с най-ниско ниво е секторът „Селско и горско стопанство, лов и риболов” – 4 482 лева, при средно за икономиката през 2010 г. от 17 299 лева.