СМТ против максимална търговска надценка

Сдружението за модерна търговия (СМТ) призовава Законопроектът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството да не бъде приеман, се посочва в позиция до Народното събрание.

Законопроектът е инициатива на „ДПС-Ново начало“, като според вносителите му целта е да бъде затегнат контролът върху цените и надценките на основни продукти до края на 2026 г. заради прехода към общата европейска валута и защитата на крайните потребители от спекула и лоши търговски практики. 

От СМТ смятат, че предложеният законопроект е вреден за българските потребители, производители и търговци, като застрашава икономическата стабилност и благосъстоянието на населението. Законопроектът не само противоречи на принципите на пазарната икономика, но и е в пряко несъответствие с редица европейски норми и установената практика на Съда на Европейския съюз, е отбелязано в позицията на Сдружението. 

Според СМТ законопроектът погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на Европейският съюз (ЕС), като вреди на интересите на българските потребители, на конкурентоспособността на български производители, и поставя под риск оперативната дейност на търговците. Законопроектът забранява свободното формиране на цени на потенциално засегнатите стоки, както и свободата на договаряне, e посочено в позицията. 

От СМТ твърдят, че заключението в предварителната оценка на въздействието на законопроекта, според което той няма да окаже негативно влияние върху търговията в рамките на ЕС, не е вярна. Напротив, предложената регулация създава сериозни административни бариери и де факто дискриминира свободното движение на стоки, което е в пряко противоречие с Договора за функционирането на Европейския съюз.

Законопроектът поставя бариери пред доставките от други страни членки, доколкото чуждестранните производители и доставчици биха били лишени от възможността да договарят цените си по икономически обосновани критерии. По посочените причини, мярката нарушава свободното движение на стоки, тъй като налага административни пречки и ценови условия, които де факто блокират вноса, мотивират се от СМТ.

Според сдружението  предложеният модел за изчисляване на „максимална търговска надценка“ от 20 на сто общо за цялата верига (съгласно формулата по чл. 6, ал. 2) е фактически и правно невъзможен за изпълнение. Прилагането му изисква крайният търговец да познава „производствената себестойност“ (ПрС) или „цената на придобиване от вносител“ - информация, която представлява търговска тайна и до която той няма (и не трябва да има достъп).

Търговците на дребно купуват стоки на „цена на едро“ и нямат право да на достъп до структурата на разходите на своите партньори. За да бъде спазено изискването за общ таван от 20 процента, отделните оператори по веригата биха били принудени да съгласуват поведението си, да обменят чувствителни данни и съвместно да определят ценовите си маржове. Подобно поведение е абсолютно забранено от националното и европейското антитръстово право и представлява тежко нарушение на правилата за защита на конкуренцията.

Дори при наличие на пълна воля за съобразяване със закона, за операторите е обективно невъзможно да верифицират дали изчисленията им са правилни, тъй като те не разполагат с надежден механизъм за проверка на данните от предходните звена по веригата. Така законопроектът принуждава субектите към извършване на антиконкурентни практики, като същевременно ги оставя в състояние на пълна несигурност дали изобщо прилагат регулацията коректно, е отбелязано в позицията. В нея е допълнено, че ограничаването на сумарната надценка до 20 процента за всички участници по веригата (производител + дистрибутор + търговец)  обрича търговците на дребно на работа на загуба, е отбелязано в позицията. 

Според СМТ се създава неравнопоставеност между отделните стопански субекти по веригата на доставки, като крайният търговец се лишава от възможността да включи собствените си оперативни разходи в т. нар. „максимална търговска надценка“, докато такава възможност е предвидена за производителя, както и частично за вносителя. Фиксираното законово ограничение може да доведе до предлагане на стоки под себестойност за продължително време.

Подобно поведение представлява нелоялна търговска практика по Закона за защита на конкуренцията (чл. 36, ал. 4 ЗЗК). Освен това се създават стимули и предпоставки производителите да завишават изкуствено своите разходи, което потенциално би довело до непазарно повишаване на крайните цени за потребителите и би направило българското производство неконкурентоспособно на вносното, смятат от Сдружението.

В позицията е посочено също, че се ограничава търговското поведение на крайния търговец, който ще изгуби стимул да извършва промоционални активности при стоките, попадащи в обхвата на Законопроекта, от което потърпевши отново ще бъдат потребителите, както и че се създават  предпоставки за нерегламентирана държавна подкрепа на едни производители и стоки и дискриминация на други. 

Въпреки декларираната социална цел за защита на жизнения стандарт, предлаганите мерки са икономически нецелесъобразни, практически неприложими и крият реален риск от дефицит на стоки, фалити на български производители и повишаване на цените на стоки извън регулирания списък. Най-силно ще пострадат малките търговци на хранителни стоки, при които асортиментът е ограничен и пропорционално по-голяма част от него ще попадне в обхвата на Законопроекта. Те ще бъдат изправени пред обективна невъзможност да покриват разходите си, отбелязват от СМТ. 

Законопроектът на „ДПС-Ново начало“ предвижда приемането от Министерския съвет на т.нар. кошница на потребителя, която включва основни хранителни продукти и стоки като брашно, хляб, мляко, захар, ориз и др. и въвеждането на таван от 20 на сто на надценката на стоките от кошницата между производителя или вносителя и крайните потребители. В мотивите към законопроекта се посочва, че подобни модели се прилагат в повечето европейски държави като Германия, Франция, Гърция и Испания. 

Контролът за нарушители ще се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), а глобите за нарушителите са между 5 и 20 000 евро, предвижда проектът на законодателен акт. 

Законопроектът е насочен главно към подкрепата и закрилата на социално уязвимите групи - пенсионери, семейства с деца и домакинства с ниски доходи, при които разходите за храна надхвърлят 50 процента от месечните доходи, посочват вносителите. 

През 2025 г. са продадени над 6,9 млн. е-винетки, а приходите от тях са над 320 млн. лв. Традиционно най-предпочитани от шофьорите са годишните. От всички продадени годишните са 2 635 210 бр., а седмичните – 2 631 408 бр. Следват месечните – 848 133 бр., уикенд винетките – 699 129 бр., и тримесечните – 109 583 бр.

Още 244 916 собственици на пътни превозни средства са получили безплатна е-винетки, предоставена чрез Агенцията за социално подпомагане. Те са на стойност над 22,3 млн. лв. и са за сметка на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.

През 2026 г. цените на е-винетките остават непроменени и се изписват в евро и лева. Преизчисляването се извършва автоматично по официалния фиксиран курс и няма да изискват допълнителни действия от потребителите. При плащане в брой през януари е възможно плащане както в лева, така и в евро, съгласно правилата за въвеждане на единната валута. Плащанията по електронен път ще се извършват в евро.

Цените на винетките през 2026 г. са следните:

• Годишна – 49,60 евро (97 лв.)

• Тримесечна – 27,61 евро (54 лв.)

• Месечна – 15,34 евро (30 лв.)

• Седмична – 7,67 евро (15 лв.)

• Уикенд – 5,11 евро (10 лв.)

• Еднодневна – 4,09 евро (8 лв.) и е в сила от 3 февруари 2026 г.

Еднодневната винетка ще бъде въведена от 3 февруари 2026 г. Тя ще важи за леки автомобили до 3,5 тона и ще позволява ползване на републиканската пътна мрежа за срок от 24 часа.