След изборите:Нов дълг от 4 млрд.лв.

„Пламен Орешарски се готви да вземе нов дълг. И това, което знаем, че е заявил е, че ще стане веднага след изборите. Само че тогава пазарите са по-лоши”, това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти в Народното събрание. По думите му, всички дават акъл на Орешарски, ако вземе дълг и емитира дълг, да го направи сега, но както всяко нещо, управляващите го отлагат за след изборите. „ Тогава народът ще плати не само новия дълг, но и по-големи лихви по него – 3.9 млрд. лв. Това е просто, отсега мога да кажа, капан, който всяко следващо правителство няма да може да плати. В тази криза, в тази безработица, в тези забатачени програми, няма да може да се плати после този дълг. Никой не знае за какво е – да си ги харчат за нещо, което всички ще плащаме после с лихвите”, изясни Бойко Борисов.

Моментът за пускането на новата емисия външен дълг не зависи от евроизборите, а от ситуацията на международните пазари, посочи в Пловдив министър Петър Чобанов, цитиран от МФ. Чобанов е припомнил, че има строго разписани лимити на това колко нов дълг може да бъде поет през годината, както и за какво ще бъде използван. Държавният дълг, който ще бъде взет през тази година, ще бъде използван за погасяване на стари задължения с падеж през 2014 г. в размер на 1,3 млрд. лв. Около 1,7 млрд. лв. са за падежиращите през януари 2015 г. глобални доларови облигации, а с 1,4 млрд. лв. ще бъде финансиран бюджетният дефицит за 2014 г.
По Закона за бюджета за 2014 г. новопоетият дълг тази година не може да надхвърля 4.4 млрд. лв., като 3.9 млрд. лв. от тях могат да се пласират на външните пазари. Според обявената от МФ емисионна политика за тази година новопоетият външен дълг ще бъде в по-малък размер - около 3 млрд. лв.

Държавногарантираният дълг през ноември 2013 г. достига 407,8 млн. евро. В номинално изражение той бележи намаление с близо 8,8 млн. евро, в сравнение с нивото, регистрирано в края на предходния месец, което е резултат основно от извършените през месеца погашения по външните държавногарантирани заеми.

През януари бюджетът трябваше да поеме и близо 300 млн. лв. отложени плащания по проекти, финансирани от европейските фондове, както и нововъзникнали по тях разходи. Плащанията бяха отложени заради дефицит в бюджета на ЕС и замразяване на възстановяването на средствата за всички държави членки. През януари и февруари хазната трябваше да разплати и други 573 млн. лв. по настъпващи падежи по стари заеми.