След COVID-19: акцент върху зелените инвестиции

Здравната криза и борбата с икономическите последици от нея са основен приоритет в работата на ЕС, но мерките за възстановяване предвиждат трансформацията на Европа в екологична посока.

Предложението на Комисията за фонд от 750 млрд. евро за икономическо стимулиране в допълнение към промененото предложение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. отговарят на призивите на Парламента за мащабен пакет за реконструкция на Европа, в който централно място следва да играе борбата срещу климатичните промени.

Фондът за възстановяване, представен в пленарна зала от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен с названието "Ново поколение ЕС", цели да намали ефекта от кризата и да създаде предпоставки за устойчиво развитие след нея. Предложението за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. предвижда заделянето на 25% от финансовите средства за мерки, свързани с климата.

Плановете на Комисията получиха добри отзиви от депутатите по време на пленарния дебат на 27 май, но все още предстои да бъдат одобрени от Съвета и Парламента.

Кризата и отражението върху емисиите

Ограничителните мерки вследствие на коронавируса намалиха трафика по пътищата и промишленото производство, което доведе до по-чист въздух. В много европейски градове бяха регистрирани значителни спадове на концентрацията на азотни оксиди, на въглероден диоксид и други парникови газове.

Затварянето на фабрики и офис сгради също така намалява нуждите от електричество. Между средата на февруари и средата на март цената на разрешителните в схемата за търговия с емисии на ЕС спадна с 40% в резултат на по-ниската икономическа активност.

Законодателен акт на ЕС за климата

Временното намаляване на емисиите не означава, че проблемите с климата са решени. Извънредната ситуация, която Европейският парламент провъзгласи през ноември 2019 г., изисква приемането на редица мерки в близките месеци за засилване на ангажимента на ЕС към климатична неутралност.

През декември Комисията очерта рамка за Зелен пакт за климата в Европа, а през март предложи законодателство за постигането на нулеви нетни емисии в ЕС до 2050 г.

В отговор депутатите призоваха през януари за по-голямо намаляване на емисиите, за да може ЕС да постигне набелязаната цел.

На заседание на парламентарната комисия по околна среда на 21 април заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс посочи, че не може да има отлагане на мерките за климата и обеща ново предложение от Комисията за намаляване на емисиите до 2030 г. 

Законодателният акт за климата трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, за да може да влезе в сила. Парламентът иска целите за намаляване на емисиите да бъдат приети преди провеждането на следващата глобална конференция за климата, която бе отложена за 2021 г. поради пандемията. Очаква се Парламентът да се произнесе по законодателното предложение за климата през октомври.

Стратегията на ЕС за климата

Обявеният през ноември 2019 г. Зелен пакт цели да преобрази европейската икономика и да я направи неутрална спрямо климата. Пактът включва широк кръг от теми - мерки за климата, земеделие, транспорт, защита на биоразнообразието и борба със замърсяването. Сред конкретните предложения на Комисията са:

• Инвестиционен план за Европейския зелен пакт
• План за изграждане на "кръгова" икономика, която рециклира и използва многократно ресурсите
• Стратегия за биоразнообразието до 2030 г.
• Стратегия "От фермата до трапезата" за хранителния сектор
• Механизъм за справедлив преход към неутрална икономика

Още подробности на страницата на Европейския парламент. Снимка: ©PavloVakhrushev/AdobeStock