Скъпото зърно – кога и къде?

Николай Вълканов, ИПИ
Необичайно горещото лято тази година доведе със себе си жега и на хранителните пазари. Реколтата на основните зърнени и маслодайни култури почти навсякъде в Северното полукълбо пострада значително от лошите климатични условия. По-ниски добиви спрямо миналата година и спрямо прогнозите за тази има при всички основни култури в големите страни-износителки – на пшеница (Русия, Украйна, Казахстан), царевица (САЩ и Украйна), соя (САЩ), слънчоглед (черноморския регион). С изключение на пшеницата, състоянието на другите основни култури е значително влошено и в България. Индексът на цените на храните на Световната организация по прехрана и земеделие (FAO) се повиши през летните месеци и се доближи на 14 пункта от историческия си връх през 2011 г.
Поскъпването при основните земеделски култури е факт от два месеца насам. То все още не се е прехвърлило по веригата до крайния потребител, освен при брашното и хляба. Основните въпроси, на които се опитват да отговорят икономистите през последните седмици са кога потребителите ще усетят поскъпването, с колко процента ще бъде то и колко дълъг ще е периодът с по-скъпи храни.
Кога ще се усети поскъпването?
При хляба и хлебните изделия наблюдаваме плавно поскъпване през последните 5-6 седмици. Що се отнася до пилешкото, например, средната продължителност на отглеждане на един бройлер от яйце до птица, готова за клане е 11 седмици, но реално промяна в крайната цена за потребител на пилешко месо би отнела над два пъти повече време. При свинете този период е около година и половина. Данни за САЩ обаче, показват, че поскъпването при свинското месо след последното рязко покачване на цените на фуража през 2006-2007 г. е отнело близо три години. За ЕС подобни оценки липсват, но времеви лаг между 1,5 и 3 години може да бъде приет за приемлив, като се има предвид, че около ¾ от свинското месо в България е от внос. Що се отнася до телешкото, периодът е между две и три години. Ако месопроизводителите обаче прибегнат до унищожаване на стадата си, заради скъпите фуражи, в краткосрочен план това може да доведе до понижаване на цените на месото заради свръх-предлагане и до по-сериозно увеличение в дългосрочен план.
Колко ще е поскъпването?
Трудно е да се каже с какъв процент ще поскъпнат крайните цени за потребителите. Това зависи от множество фактори (местна конкуренция, значение на вноса, поскъпване/поевтиняване на други фактори на производството като енергоносители, регулации, цена на труда). Тук е важно да отбележим, че динамиката на цените на основни селскостопански стоки не се прехвърля автоматично и със същия процент върху крайните цени, които плащаме в магазина. Статистика на ЕС-27 ясно показва, че в края на веригата производител-преработвател-търговец резките промени в цените до голяма степен биват смекчавани. Т.е. ако основните изходни суровини поскъпват рязко, то нарастването на крайните цени е значително по-слабо. Съответно при рязко намаление на изкупните цени, поевтиняването в търговската мрежа е по-слабо.
Макар и с не такава сила, същото важи и за България, където ценовите промени за крайния потребител също биват смекчени на изхода на веригата. Увеличаване/намаляване на общото ценово равнище при храните се усеща при крайния потребител с минимум 6 месеца лаг.
Колко дълго ще плащаме по-скъпи цени на храните?
Това е още по-трудно да се каже, тъй като това зависи от още повече фактори. Най-елементарният отговор е, че колкото продължи периодът на скъпи суровини, толкова ще продължи и периодът на скъпи храни. Обикновено това е периодът до следващата реколта, т.е. една година. Това е при допускане, че други фактори – енергоносители, цена на труда, регулации, данъци не се променят, както и че реколтата през следващата година ще бъде значително по-добра от тази.