Системата на мултифондовия модел

Правителството приема предложение до Народното събрание за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с което се дава възможност за развитието на капиталовия пазар в България. Промяната ще даде възможност за инвестиране на огромен наличен паричен ресурс в българската икономика и инфраструктура. Това заяви министър-председателят Росен Желязков в Министерския съвет. Желязков подчерта, че този подход ще даде възможност и за натрупване на средства в българската пенсионна система за увеличаване на пенсиите в обозримо бъдеще за всеки български гражданин.

           „Промяната в Кодекса за социалното осигуряване е изключително важна – това е тема, която беше предмет на обсъждане години наред, а въвеждането на мултифондовия модел във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е на база на препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“, каза министърът на финансите Теменужка Петкова и припомни, че Икономическият и социален съвет е изготвил анализ, в който са очертани практиките в други държави на Европейския съюз с подобна на българската пенсионно-осигурителна система.

           Основната цел е да се защитят интересите на осигурените лица, като с проекта за изменение на КСО се създава възможност фондовете за допълнително пенсионно осигуряване да създават и подфондове, на база на които да се инвестира в изключително важни структуроопределящи проекти. С измененията се предлага разширяване на видовете допустими инвестиции на фондовете с нови финансови инструменти – като инструменти на паричния пазар, акции на пазари за растеж, борсово търгувани фондове, които не са колективни инвестиционни схеми и алтернативни инвестиционни фондове на регистрационен режим.

Детайлизирани са и инвестиционните ограничения на новите инвестиционни възможности и въвеждането на мултифондов модел, ще бъдат завишени изискванията за кадрова обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества във връзка с инвестиционната дейност.

           С новия подход осигурените лица ще участват в начина, по който се инвестират техните пенсионни спестявания в инвестиционни портфейли с различен рисков профил. Осигурените лица ще могат да избират не само пенсионен фонд, управляван от определено пенсионноосигурително дружество, но също и подфонда с инвестиционния профил – динамичен, балансиран и консервативен, който те намират за най-близък до техния рисков апетит. 

 „Промяната в КСО се ползва с широката подкрепа както на работодателите, така и на синдикатите“, обясни министър Петкова. 

           В допълнение със законопроекта се развива и уредбата на изплащането на средства при придобиване на право на пенсия от гледна точка по-добро покритие на поеманите от пенсионноосигурителните дружества рискове, включително начинът на изчисляване на пенсиите и по-адекватна по размер актуализация на пенсионните плащания.

КФН с отговори на най-задаваните въпроси за мултифондовия модел

Комисията за финансов надзор разработи специална страница на своя сайт, посветена на най-задаваните въпроси и отговори за въвеждането на мултифондовата система.

Причината е високият обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.

Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно
осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи
натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите,
родени след 1959 г.

Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на
националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи
доходи. Това е само един от изводите в становището на Комисията за финансов надзор
по законопроекта, одобрен днес на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на
фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.
За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за
тези от 50 до 62 профилът - балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в
консервативен фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква
доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна,
ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.

Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна
заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат
изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата,
допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за
доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3%
годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна

заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на
НСИ.

Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните
дружества - плавно намаляване на максималния размер на удръжката от
осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%.

В предложенията на КФН
изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително
дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и
въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на
инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на
финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за
съпоставяне с резултатите на фондовете.

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни
пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за
инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE
MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от
Комисията за финансов надзор.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в
динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред
лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната
работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на
заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на
младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило
потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на
размера на бъдещите пенсии.

Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където
впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната
възраст.

Всичко, което искате да знаете за мултифондовата система – вижте тук.