"Синя карта" осигурява по 1 милион специалисти

След 24 години в Европейския съюз ще има дефицит на 24 млн. специалисти, стана ясно по време на пресконференция организирана от Българска стопанска камара. Много от компаниите у нас не оценяват с нужната сериозност на проблема с обучението на своите специалисти, съобщиха главния секретар на БСК Петър Денев. „Големите държави засмукват каймака от нашите кадри”, коментира Денев и допълни, че това се случва предимно с 15-те големи страни от Европа, включително САЩ и Китай. Петър Денев представи пред участниците проекта на БСК по ОП „Развитие на човешките ресурси” за изграждане на мрежа за оценка на компетенциите на работната сила, както и национална информационна система за оценка на компетенциите. Една от целите на проекта е да се създадат единни изисквания и стандарти за ключови специалности и професии в националната икономика.
Директорът на Европейския институт у нас Любов Панайотова коментира, че според данни на „Евростат” Европейския съюз ще продължи да губи по 1 млн. специалисти на година. Данните показват, че в общността почти два милиона души се определят като икономически неактивни, т.е. всеки трети не работи или не иска да работи. Панайотова препоръча българската миграционна политика да се определя от интереса на икономиката и така да се осигурява заетост на чуждестранни граждани от български произход, но и на квалифицирани работници, които не са от страни-членки на ЕС.
Данните от проучването на нуждите на българския пазар на труда от висококвалифицирана работна ръка сочат, че 65% от анкетираните очакват положително развитие на бизнеса си през следващите една-две години, като приблизително половината от запитаните твърдят, че биха постигнали най-високо ниво на ефективност чрез инвестиции в качествени машини и оборудване, а 22% разчитат на вложения в обучението на персонала. Очаквания за развитието на бизнеса
Резултатите сочат още, че най-голям е недостигът на квалифицирани работници и служители (52%), а най-малък - на ръководни кадри (11%). Очакванията на бизнеса са през следващата година да се увеличи необходимостта от висококвалифицирани специалисти (според 72% от анкетираните), а търсене на нискоквалифицирани работници прогнозират едва 13 процента от участвалите в проучването.
Сред ключовите изводи от проучването е, че връзката между образователната система и бизнеса практически липсва. Едва 3 на сто от респондентите посочват като място за набиране на персонал центровете за професионално обучение, а други 17% ползват за тази цел образователните институции (училища и университети). Най-често (в 60 процента от случаите) работодателите разчитат да намерят подходящи служители чрез лични контакти и препоръки от познати.
Начин за набиране на служители
Като основна причина за трудното намиране на необходимите специалисти анкетираните посочват факта, че обучението в средните и висшите училища не отговаря на търсенето на пазара на труда (56%). Също така, според 52% от участниците в анкетата значително е спадналото общо образователно ниво у нас, а според 58% от анкетираните нивото на квалификация на работниците е незадоволително.
Най-трудно работодателите намират ръководни служители (74%) и висококвалифицирани професионалисти (83%), а най-лесно – нискоквалифицирани работници (88%). 29% от анкетираните декларират, че биха наели висококвалифицирани работници от други страни, за да преодолеят проблема с търсенето на работна ръка, но огромната част от запитаните (45%) не са склонни на подобна стъпка.