Символичен ръст на зимния туризъм

Най-вероятно ще има ръст при зимния туризъм този сезон в рамките на 3-4%. Защото ние имаме ръст, който се базира на един функциониращ зимен курорт – Банско, един полуфункциониращ – Пампорово и още един полу или четвърт функциониращ – Боровец. Това коментира в интервю за БГНЕС доц. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет и ръководител на катедра "Туризъм" в ЮЗУ.

Казвам полу, защото инфраструктурата им е никаква – пътища, възможност за настаняване в клъстърни структури и др. В момента у нас има само извадкови проучвания на министерството на туризма и все още няма данни за целия сезон. България съди за броя на туристите основно от две институции - НСИ и БНБ, но техните данни се събират по доста остаряла методология и не за всички курорти. Те дават информация по области или ако има такива – за по-малките туристически локализации, те по никакъв начин информацията не е пълна. А БНБ, например, събира данни за постъпленията от туризъм, но не по методологията на Световната организация по туризъм към ООН, на която България е член. Ще го кажа съвсем отговорно – и двете институции боравят с некоректна номенклатура от показатели. Световната организация по туризъм има съвсем ясни дефиниции как трябва да се събират данни. У нас се мери броят на чуждестранните туристи, в което число влизат и транзитно преминаващите. Докато по признатата номенклатура се изисква да се събира информация за броя на чуждестранните пристигания, което е нещо твърде различно.

Разликата е в това, че един човек може да пристига в България няколко пъти годишно. Второ – не се следят всички места за събиране на данни. И трето – разчита се на непрецизна методика. В БНБ, примерно, се събират данни за приходите от туризма, но не по методиката на туристическата сателитна сметка, така се хващат не само парите, които туристът директно изхарчва за нощувка и туристически пакет, а всички средства, които харчи в магазините, в ресторантите. И което дава да се види каква е тази снежна топка или туристически мултипликатор от приходи, които се получават на базата на туристическите пристигания. А защо се прибавят към туристите и транзитно преминаващите – по мое мнение те имат доста малък принос към икономиката ни, независимо че плащат някакви такси, винетки или пият по едно кафе. Те нямат това влияние, което се очаква от зимните туристи.

Непонятно ми е защо трябва да правим анализи на данните по области, а не от конкретните места за отдих, за да се види какво е натоварването. И въобще се разчита на извадкови проучвания компрометира цялостната картина и я прави неточна.

В България в нито един от конкурентните на Банско ски курорти няма възможност да развива свой потенциал в инфраструктурата, която обслужва туристите. А проблемът става все по-сериозен. Защо? Сега говорим за един ски влек в Банско и стана огромна олелия дали да го има или да го няма. Някои хора считат, че ако ограничат потока от туристи към другите-конкурентни на Банско курортни места, то ще се получи гарантирано търсене и възвръщаемост на инвестициите. Същевременно тези, които са вкарали средства в строеж на хотели в Боровец и Пампорово очакват, че ограничаването на възможностите на Банско ще им позволи допълнителни глътки въздух по линия на пазарите от съседните балкански страни. Ще припомня, че по-голямата част от нашите пазари на зимен ски туризъм не са някакви чутовни световни пазари. Те са съсредоточени основно към балканските страни и в по-малка степен – към Русия и Украйна.

Туристите, които идват у нас от Западна и Централна Европа са в минимални проценти. Обяснението е просто - ако сте германец, примерно, и трябва да отидете в Банско, за да чакате два часа и половина за лифт, вие няма да повторите това упражнение. Към този курорт отиват онези, на които този курорт е сравнително близко – румънци, гърци, македонци, сърби. Трайният отлив на англичани и ирландци, който се получи през 2008 г. още не е преодолян. Да, увеличен е малко, но още не е стигнал нивото от 2008 г.

Наблюдава се и друго в зимните ни курорти, което е много обезпокоително. Поради факта, че курортите ни са разположени в области, които са силно деиндустриализирани, равнището на заплащането на труда от хотелиерите е ниско. Това води до ниско качество на персонала. Хотелиерите се оплакват, че нямат хора за работа. Но когато при тях отиде човек с висока квалификация, те му дават 480 лв. заплата, за да упражнява своите умения на рецепция, примерно. Е, какво прави той тогава?

Само на 200 км. в планината Лиляс, в близост до Серес в Северна Гърция , където има зимен туризъм, макар и за два месеца и половина в годината, същият човек на рецепция ще получи между 800-1200 евро на месец. Същото е положението със заплащането и в другите малки ски центрове в Гърция. Така че нека хората, които работят в туристическата индустрия у нас и инвеститорите, малко да се позамислят за нивото на заплатите, с които искат да разширяват своето пазарно влияние. Вече говорих за качеството на услугите и нивото на инфраструктурата, които силно орязват предимствата на зимните ни курорти.