СБ: 47% от българите доплащат за здравеопазване

Смъртността от апандисит в България е сред най-високите в Европейския съюз. Същото се отнася и за смъртността от сърдечно-съдови заболявания.

Това сочат данните от доклад на Световната банка, представени от постоянния представител й представител в България Антъни Томпсън в Министерски съвет по време на третото заседание на Съвет "Партньорство за здраве".

Изключително висок е делът на доплащане от гражданите за здравни услуги, подчерта Томпсън. Според доклада на Световната банка 4% от българските домакинства над линията на бедността са паднали под нея заради доплащания за здравни услуги, изнесе данни Томпсън. Делът на гражданите, които доплащат за здравни услуги е скочил от 30 на 47% от 1998 година насам, подчерта постоянният представител на Световната банка. Около 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, а между 6 и 12% от населението не се обхваща от Националната здравноосигурителна каса, сочат още данните.

България отделя малко повече от очакваните средства от БВП и инвестира повече в здравеопазване от сравними с нея държави, но липсва ефективност, сочи още докладът. Сравнително добри, макар и под средните за ЕС, са показателите по отношение на детската и майчина смъртност, както и очакваната продължителност на живота.

Световна банка отправи критики и за това, че в болниците влизат пациенти, които е било възможност да се лекуват в доболнични условия. "В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно", цитира данни от доклада Антъни Томпсън. Той обясни, че първичната помощ е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болничната помощ - това намалява ефективността и пречи на приемствеността при лечението. При първичната медицинска помощ има тавани, поради което личните лекари имат стимул да пренасочват пациентите към болниците, където тавани няма, обясни той.

"В системата има стимули за лекуване на пациентите в болничната помощ, а в доболничната помощ могат да се икономисат разходи, ако тези стимули се променят", подчерта той. От Световната банка подчертават още, че различни части от системата отговарят за вземането на различни решения. Вземането на решения и отговорността не винаги съвпадат и за това няма достатъчно контрол на НЗОК върху променливите величини на финансирането, подчерта Томпсън.

По отношение на лекарствените продукти се оказва, че растат разходите в публичния сектор за заплащане на болниците, а същевременно се увеличават разходите, които пациентите плащат, тъй като се увеличават нуждите за доплащане за медикаменти. "Необходимо е да се помисли за стимулите за повишаване на разходите", препоръчват от Световната банка. Едва ли ще има много възможности за повече увеличаване на средствата за здравеопазване, така че трябва да се търси по-добра ефективност, съветват експертите.

Според Филип Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия основните проблеми на родното здравеопазване също са слабите резултати от пологаните грижи и неефективното усвояване на ресурси. Домански представи доклад на ЕК и препоръки към България по отношение на здравеопазването, които трябва да бъдат приети официално на 14 юли от Съвета на министрите.

Системата не осигурява равен достъп до здравеопазване, сочи докладът на ЕК. Все още много българи не плащат своите здравни вноски, подчерта още Домански. Той отправи критики и за твърде големите болници с прекалено голяма леглова база, което според него е характерен проблем за всички държави от бившия социалистически блок. Домански препоръча реформа за намаляване на легловата база така, че да не затварят болници, а лечението да става с друг вид дейности въз основа на здравните нужди на населението. Здравеопазването да се обвърже повече със социалните грижи, да се намалят свръх хоспитализациите, тъй като са много по-скъпи като лечение от амбулаторното такова, препоръчва още ЕК.

Слабо, но все пак по-добро финансиране на амбулаторното лечение и приемането на Национална стратегия за здравеопазването отчете Домански като положителни стъпки на страната ни. Той препоръча усилия за по-ефективно усвояване на средствата в първичната и амбулаторна помощ.

Оценката на Европейската Комисия
Българското здравеопазване не е реформирано, каза Филип-Михаил Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия по време на заседание на Съвета "Партньорство за здраве" в София. Той представи специфичните препоръки на ЕК за България от 2015 г. в частта "Здравеопазване". Препоръките ще бъдат гласувани от Съвета на министрите на 14
юли. За тази година препоръки в областта на здравеопазването получават 11 държави, а за миналата те са били 16, посочи той. Трябва да има финансова стабилност на здравеопазването, да има по-ефективно усвояване на средствата, особено чрез преглед на ценообразуването в сферата на услугите в здравеопазването, както и в първичната и амбулаторна медицинска помощ, се допълва в документа.
Системата на здравеопазването в България не успява да създаде равен достъп на пациентите до здравни грижи. Отговорните институции трябва да предприемат стъпки, за да се намали или премахне финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп до здравеопазване, независимо от икономическото положение на отделния пациент, допълни Домански. Друг проблем, очертан в доклада, е неплащането на здравни осигуровки от определени граждани, което представлява проблем за лечебните заведения. В доклада е направено предложение да се въведат в ход реформи, с които да се намали броят на легловата база в болниците, но не само чрез затваряне на болници, а и чрез други методи и дейности въз основа на анализи на нуждите на населението. Не е добро нивото на дългосрочните грижи и услуги, а броят на нуждаещите се от подобни грижи ще нараства, каза още Филип-Михаил Домански.

Осем спешни центъра за лечение на инсулт ще започнат работа в страната в началото на следващата година, съобщи здравният министър Петър Москов.

Смъртността от инсулт в България е три пъти по-висока от средната за ЕС. Ако в Европа 59 на сто хиляди души загиват от инсулт, у нас така си отиват над 160 на сто хиляди души. За да се приближат показателите ни към средноевропейските, държавата ще осигури финансиране, инфраструктура и логистика за осем специализирани центъра за лечение на инсулт в страната. Центровете ще осигуряват най-модерните методи на лечение на инсулти, при които смъртността и инвалидизацията намаляват драстично. От ключово значение е пациентите да могат да стигнат до такъв център в рамките на един час след инцидента.

Министърът на здравеопазването гарантира, че цялото лечение ще бъде финансирано от държавата и здравната каса и ще бъде безплатно за пациента.

/БГНЕС, БТА, БНР