Само една от всеки 10 сгради ще бъде санирана

Четвъртото издание на дискусионен форум „Кметовете говорят“ постави на фокус
нуждата от ясни и прозрачни критерии при изпълнение на програми за сградно обновяване
Местните власти имат водеща роля в изпълнението на програмите за саниране, но през
последните години процедурите се забавят поради административни проблеми на централно
равнище.

Правителствата подават противоречиви сигнали за начина на финансиране, а
общините трябва да отговарят на постоянните въпроси на гражданите в условията на
постоянно нарастващо търсене, което наличният публичен ресурс не може да покрие.

Този
продължаващ с години проблем отново се открои по време на четвъртото издание на
форума „Кметовете говорят“, който събра в Габрово представители на общини,
правителствени институции, международни партньори, експерти и граждани от цялата
страна.

Събитието, организирано от  Центъра за енергийна ефективност
ЕнЕфект, Община Габрово и Общинска мрежа ЕкоЕнергия, си поставя за цел да открои
практическите предизвикателства и решения в изпълнението на политиките за устойчиво
развитие на местно равнище.

Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, посочи,
че до 2029 г. в енергийна ефективност ще бъдат инвестирани над 4 милиарда лева,
включително по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и втората фаза на
Националната програма за енергийна ефективност.

Тя подчерта, че интересът от страна на
гражданите е огромен – над 3000 сдружения на собственици са подали документи – но все
още липсва адекватен механизъм за подкрепа на малките населени места и справедливо
разпределение на ресурсите. Желанието е да се насочи допълнителен ресурс в програми със
съфинансиране, които да отговарят на нуждите на по-малките сгради, но политическо
решение за това все още няма.

Вицепремиерът Томислав Дончев насочи вниманието към Националния
декарбонизационен фонд като ключов инструмент за устойчив енергиен преход, посочвайки
някои системни слабости: „Наличието на финансиране не е проблем. Проблем е синхронът
между институциите и ясното разбиране какво искаме да постигнем. От 2015 г. имаме
програми със 100% финансиране, но сме обновили едва 4% от сградите“.

По думите му
целта за 60% обновени сгради до 2050 г. може да бъде реалистична, ако се въведат ясни
правила, стабилна методология и дългосрочен хоризонт за постепенно въвеждане на
самоучастие от страна на собствениците. В този процес не трябва се допуска
неравнопоставеност между гражданите, като е необходимо да има диференцирани ставки
според доходите и икономическото развитие на регионите.

Дончев обяви, че новата
национална програма представлява „рестарт“ на процеса на саниране, като предлага 100%
безвъзмездна финансова помощ до 2029 г. Това време, допълни Дора Янкова, ще се използва

за разработване на Национален план за саниране, дългосрочна визия за продължаване на
програмите и създаване на необходимите инструменти.

„Сто процентов грант не е универсално решение. В България има активни граждани, които
са готови да инвестират, ако им се предложат правилните инструменти. Комбинирането
на безвъзмездни средства с лично участие не само разширява обхвата на програмите, но
подобрява качеството и последващата поддръжка.

Време е да дадем възможност на
хората да участват като партньори, не като пасивни получатели на социална помощ“,
подчерта Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. „9 от 10 сгради имат
нужда от саниране и знаят със сигурност, че до тях програмите няма да стигнат поне до
2032 г. На тях също покривите им протичат, прозорците са за смяна, фасадите се рушат –
те не могат да си позволят да отлагат.

Това е реален инвестиционен интерес. Трябва да
намерим начин да го срещнем с реални инструменти там, където и когато възникне, а не да
разчитаме на поредното подаяние, достигащо малцина“.

Кметът на Габрово Таня Христова представи визията „Габрово 2030“ – стратегическа рамка за енергийна независимост, развитие на интелигентна инфраструктура и
подкрепа за активните граждански и бизнес инициативи в областта на възобновяемата енергия.

„Както се видя в условията на политическа криза, общините предлагат най-голяма
устойчивост. Ние знаем как да постигнем много с ограничен ресурс, но е важно гласът им
да се чува от правителството, за да можем да помогнем и на гражданите, и на бизнеса.

Сега от нас ще се очаква да работим по Социалния климатичен фонд. Най-малкото, което
очакваме, са ясни правила, критерии и времева рамка. И не забравяйте, може да има много
средства, да имаме много проекти и договори, но трябва да има и капацитет в общините
те да се изпълняват“.

На събитието стана ясно, че изпълнението на поставените цели изисква не просто визия, а
внимателно съобразяване с особеностите на терен. Бяха обсъдени и програмите в сградния
сектор от представената наскоро версия на Социалния климатичен план, в който дейностите
отново ще се координират от общините, но правилата за това все още далеч не са ясни.

Данните за обновени едва 4% от многофамилните сгради и нулевата подкрепа за
еднофамилни сгради в последното десетилетие показват колко важно е да се търсят
устойчиви и приложими модели на финансиране.

Участниците се обединиха около мнението,
че е необходимо програмите да бъдат достатъчно гъвкави, за да отразят различните
възможности на домакинствата и общините – включително чрез съчетаване на безвъзмездна
помощ с техническа подкрепа и личен принос.

Ключово в този процес остава доверието към
местните власти и ангажирането на активните страни на местно равнище, за да се осигури
ефективно и равномерно прилагане на енергийните политики в цялата страна.

Дискусионният форум продължи с представяне на конкретни решения и технологични
иновации, както и с гражданска работилница за ползите от енергийната ефективност,
възобновяемата и споделена енергия. . В нея бяха представени възможните комбинации от
мерки за постигане на енергийна независимост в избран градски район, включващи както

пълно обновяване на жилищните и публичните сгради, така и решения за локални
топлопреносни мрежи и граждански енергийни общности.