С 11% намалели трансакциите на BG емигранти

Граждани на Източна Европа, които работят в чужбина, през тази година изпращат в родината си по-малко пари, което изостря кризата за стотици малки градчета и забавя възстановяването на някои от най-бедните европейски страни с нововъзникваща пазарна икономика, съобщава Reuters.
Според анализаторите е трудно да се изчисли с точност до каква степен тази тенденция ще ореже брутния вътрешен продукт (БВП) на региона.
Сумите, изпращани към България, са намалели с 11%. Българската диаспора наброява около 1 милион души, които работят най-вече в Гърция, Италия и Испания.
В една от страните с най-големи икономики в региона - Румъния - този вид суми, идващи от чужбина, се равняват на 3% от БВП и са се понижили с една трета през първото тримесечие,  след като през 2009 година също бе отчетен подобен спад. 
България също отчита понижение на показателя, а специалистите очакват и други диаспори да изпращат по-малко пари към Югоизточна Европа тази година.
Тенденцията е пример за това как слабото възстановяване на еврозоната ще се отрази върху по-бедните европейски страни, зависещи от тези трансакции, засягайки фактор, който е важен за икономическия растеж и засилвайки натиска върху валутите. "С намаляването на паричните потоци, които мигрантите от Източна Европа изпращат в родните си страни, се създава опасност от дефицит по текущата сметка и натиск върху валутните курсове", отбелязва анализатор, цитиран от агенцията.
Изпращаните от чужбина пари се равняват на около 3% от БВП на Румъния и България и са под 1,5% от БВП в Полша. Показателят обаче достига 27% от БВП за страни като Молдова, Босна и Албания.
От години гражданите на Източна Европа си търсят работа в чужбина заради западащото промишлено производство, етнически войни и бедност в родните страни, отбелязва Reuters.
Спестяваните от тях средства помагат на семействата им, останали у дома, да си купят коли или да започнат бизнес.

Експерти от Световната банка прогнозират, че на световно равнище обемът на тези парични потоци ще се възстанови и тази година ще нарасне с около 6 % до 437 млрд. д. предвид по-добрите перспективи за растеж пред световната икономика.
Анализаторите очакват растеж и в Европа и Средна Азия, където през 2009 г. бе отчетен най-резкият спад – 21%. Малко е вероятно обаче възстановяването на икономиките в Западна Европа да доведе до увеличаване на изпращаните суми до равнището им преди кризата