Ръст на БВП, спад на потреблението

Българската икономика нарасна с 0.9% за цялата 2013 г., след като растежът на БВП се ускори до 1.2% през последното тримесечие, се посочва в месечния обзор на МФ за развитие на българската икономика към февруари 2014 г. Силното търсене от страна на основните ни търговски партньори бе основен двигател за нарастването на икономическата активност в страната. Повишено търсене на експортно ориентираните отрасли от своя страна допринесе за нарастването на вноса. Крайното потребление се понижи с 1.6%, след като домакинствата бяха по-предпазливи в разходите си и предпочетоха да увеличат предпазните си спестявания. За разлика от частното потребление, правителствените разходи за индивидуално и колективно потребление отбелязаха растеж. Инвестициите в основен капитал нараснаха с 2.5%, като най-съществен ръст бе отчетен в промишлеността.

Понижението на заетостта се задълбочи до 0.7% на годишна база през четвъртото тримесечие, най-вече по линия на отчетения спад в селското стопанство и продължаващото намалението на трудовия ресурс в промишлеността и строителството. Приключването на дейностите със сезонен характер и програмите за субсидирана заетост бе основната причина за нарастване на безработицата в края на 2013 г. Развитието на работната сила свидетелства за увеличена икономическа активност на населението, но поради ограничените възможности за наемане на работа, тя допринесе за задържане на високото ниво на безработица от 13% за последното тримесечие. Регистрираната безработица се покачи до 12.2% през януари 2014 г., като бе с 0.3 пр.п. по-висока спрямо година по-рано.
Ръстът на доходите от труд през 2013 г. значително се ускори в номинално и реално изражение. Динамиката на средната работна заплата в страната бе водена най-вече от частния сектор. Продължаващият процес на оптимизиране на заетите оказа положителен ефект върху производителността на труда, която нарасна средно с 1.3% за годината. Тя обаче бе изпреварена от номиналния растеж на компенсациите на един нает от 6.6%, което се отрази в по-високи разходи за труд на единица продукция.
Потребителските цени през януари отчетоха минимално понижение от 0.2% спрямо предходния месец. Годишният спад на ХИПЦ се задълбочи до 1.3% най-вече в резултат от продължаващото понижение на административните цени и ускореното поевтиняване както при преработените, така и при непреработените храни.
Излишъкът по текущата сметка възлезе на 1.3 млрд. евро през 2013 г. (2.1% от БВП). Положителният баланс бе формиран главно от свиване на търговския дефицит в резултат от силния износ на стоки. Финансовата сметка отчете излишък за декември, а за цялата 2013 г. дефицитът й достигна 1.5 млрд. евро (3.7% от БВП). ПЧИ бяха основните входящи потоци в размер на 3.1% от БВП, но общите инвестиции в страната останаха под нивото си от 2012 г.
Дефицитът по КФП бе значително по-нисък спрямо година по-рано, като в края на януари 2014 г. възлезе на 373.3 млн. лв. на касова основа.