Ръст на БВП +3,1%

Според експресните данни на НСИ, растежът на БВП за четвъртото тримесечие на 2015 г. достига 3.1% на годишна база (по сезонно изгладени данни). Този път той бе движен от вътрешното търсене с ръст на крайното потребление и инвестициите в основен капитал съответно от 2.5% и 1.4% на годишна база. Растежът на износа се забавя до 0.7%.

Краткосрочната бизнес статистика запази доброто си развитие през декември, като всички основни индекси регистрираха нарастване спрямо година по-рано. Показателите за бизнес климата и доверието на потребителите също се повишиха в началото на 2016 г. 

През четвъртото тримесечие на 2015 г. нивото на безработица (НРС) се понижи до 7.9%, което бе най-ниската му стойност от края на 2009 г. насам. Процесът бе обусловен както от повишението на заетостта, така и от намалението на работната сила. Общият брой на наетите се повиши с 0.9% спрямо година по-рано под влияние на положителното развитие в частния сектор, докато публичният сектор имаше отрицателен принос. Средната работна заплата в страната нарасна с 8% в номинално изражение спрямо последното тримесечие на 2014 г. Реалният годишен ръст на показателя възлезе на 9.1%, като подкрепи нарастването на покупателната способност на домакинствата. 

Според предварителните данни, ХИПЦ отчете минимално понижение от 0.1% през януари 2016 г. спрямо предходния месец, за което основно допринесоха енергийните стоки. Отрицателният годишен темп на инфлация се забави до 0.3% по линия на по-ускорено изчерпване на базовия ефект от спада на цените на суровия петрол.

Месечното салдо по текущата сметка бе отрицателно в размер на 289.7 млн. евро през ноември, след като търговският дефицит нарасна, а балансът по статия вторичен доход отчете отрицателна стойност. За периода януари-ноември 2015 г. салдото по текущата сметка достигна 1.8% от прогнозния БВП, а по финансовата сметка - отрицателна стойност от 3.1% от БВП.

Дефицитът по консолидирания бюджет на касова основа за 2015 г. по предварителни данни бе 2.5 млрд. лв. (2.9% от прогнозния БВП), като отчете подобрение с 0.8 пр.п. в сравнение с края на 2014 г. Фискалният резерв към 31.12.2015 г. възлезе на 7.9 млрд. лв., а държавният дълг – на 11.6 млрд. евро (26.4% от прогнозния БВП).

Евростат: Българската икономика е седма по ръст в ЕС

Годишният темп на прираст на българския брутен вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2015 г. е над средния за Европейския съюз (ЕС), като страната ни се нарежда на седмо място сред страните-членки на ЕС, показват ревизираните данни на европейската статистическа служба Евростат.  

Растежът в 28-членния ЕС се покачва с 0,4% на тримесечна и с 1,8% на годишна база.

Най-голям прираст през четвъртото тримесечие бележи Швеция - от 1,3% спрямо третото тримесечие и от 4,5% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 г. По годишен ръст следват Словакия (+4%), Чехия (+4%), Румъния (+3,8%), Португалия (+3,7%), Испания (+3,5%) и България (+3,0%). Така страната ни се нарежда на седмо място сред страните-членки на ЕС по годишен темп на прираст на БВП.

Спрямо третото тримесечие на 2015 г. след Швеция по ръст са икономиките на Полша и Румъния, които напредват с по 1,1 на сто. Спад е регистриран в Хърватия (-0,5) и Латвия (-0,3%), докато този в Чехия се запазва без промяна в сравнение с периода юли-септември.

Според данните на Евростат БВП на еврозоната се повиши през периода октомври - декември 2015 г. с 0,3% на тримесечна база след аналогичен растеж през третото тримесечие. На годишна база БВП нарасна с 1,6% след повишение с 1,6% през третото тримесечие, като това представлява слаба възходяща ревизия на експресните данни на европейската статистика, според които икономиката на еврозоната се разшири в края на 2015 година с 1,5 процентни пункта.

Потреблението на домакинствата обаче нарасна с едва 0,2% през трите месеца до края на декември при прогноза за повишение с 0,3% и след растеж с 0,5% през третото тримесечие. В същото време правителствените разходи нараснаха с цели 0,6% след повишение с 0,3% през преходните три месеца и при очаквания за растеж с 0,4 процентни пункта.

Дълготрайните бизнес инвестиции скочиха през четвъртото тримесечие с 1,3% спрямо трите месеца до края на септември, когато те се повишиха с 0,4% при прогноза за по-скромно подобрение с 0,6 процентни пункта.

Приносът на нетната международна търговия към БВП на еврозоната продължава да бъде отрицателен, тъй като вносът нарасна по-силно (с 0,9%), отколкото износа от еврозоната (повишение с едва 0,2%).

За цялата изминала година икономиката на еврозоната се разшири с 1,6% спрямо 2014 година, когато БВП нарасна с едва 0,9% и спрямо експресна оценка на Евростат, отчитащ растеж с 1,5 процентни пункта. Това представлява най-добър растеж на БВП в региона от 2011 година насам.