Руснаците все по-арогантни към АЕЦ „Белене”

Руската държавна енергийна компания Росатом обсъжда възможността да излезе от проекта за изграждане на АЕЦ "Белене" в България, пише френският в. "Трибюн", цитиран от РИА Новости. От руската държавна атомна корпорация са съобщили пред РИА Новости, че решение за това все още не е взето."Трибюн" се позовава на вътрешен документ на Атомстройекспорт, в който инженеринговата компания информира Росатом, че "планира да се откаже от участие в строителството на българската АЕЦ "Белене" с мощност 2 гигавата". Причина за такова решение на компанията Атомстройекспорт, спечелила търга за строителството на АЕЦ "Белене" през 2006 година, е станало забавянето от българското правителство, което по никакъв начин не е решило въпроса с финансирането на проекта, отбелязва вестникът. Изданието пише, че България, където през 2009 година настъпват политически промени, довели до сериозно влошаване на отношенията с Москва, е възмутена от нарастването на цената на проекта: "първоначално строителството на АЕЦ било оценявано от Росатом на четири милиарда евро, а сега компанията иска 6,4 милиарда евро"."В края на януари настъпва критичен момент във вземането на решение по проекта АЕЦ "Белене", допълва вестникът, цитирайки вътрешния документ на Атомстройекспорт, датиращ от 28 януари 2011 година. В документа се отбелязва, че "по парадоксален начин провалът на проекта се обърнал в ползва на Атомстройекспорт, доколкото това ще позволи на компанията да получи 200 милиона евро като компенсации, докато печалбата от строителството на станцията не би превишила 150 милиона евро".Според данни на вестника Атомстройекспорт се е обърнала към ръководителя на Росатом Сергей Кириенко с искане да подаде иск срещу българската Националната електрическа компания (НЕК) в арбитражен съд."Компанията също така иска Кириенко да информира Areva-Siemens - основен подизпълнител на проекта - за това, че руската страна прекратява своите плащания към тях (подизпълнителите - бел. ред.) по проекта", се посочва в публикацията. Освен това, според данни на "Трибюн", Атомстройекспорт предлага на Росатом да пренасочи оборудването, принадлежащо на руската компания, към "площадката за строителство на АЕЦ "Акую" в Турция".
"Не коментирам вътрешната кореспонденция на Росатом", заявил на свой ред пред РИА Новости представител на руската държавна атомна корпорация. В същото време той подчертал, че "нито едно от споменатите решения не е взето". По-рано днес пресслужбата на Атомстройекспорт, съобщи, че руският концерн е готов през 2011 г. да започне изграждането на АЕЦ "Белене" в България, при условие че бъде подписана цялата необходима документация.

 България ще бъде съдена

Атомстройекспорт поискала от Росатом да подаде иск за арбитраж срещу Националната електрическа компания на България за неизпълнение на договорите за изграждането на АЕЦ Белене. Това се казва в писмо на началника на управлението по маркетинг и развитие на бизнеса А. Калинин до генералния директор на Росатом Сергей Кириенко. БГНЕС разполага с оригинала на писмото от 28 януари 2011 г. и публикува неговия пълен превод на български език.

До генералния директор

на държавната корпорация по атомна енергия "Росатом"

С. В. Кириенко

Служебна записка

Уважаеми Сергей Владиленович,

С приключването на януари настъпва критична точка за взимането на решение за реализирането на проекта Белене. Днес АЕЦ Белене е най-конкурентоспособният в сравнение с останалите проекти и има фиксирана, по желание на българското правителство, цена за строителството. Освен това, Белене има всички шансове да бъде построен по-рано от останалите възможни станции в макрорегиона. Схемата на финансиране - също по желание на правителството на страната - включва както възможен руски кредит на изгодни условия за финансирането на участието на Националната електрическа компания, така и финансовите ресурси на частни европейски инвеститори, тоест за началото на изграждането днес въобще не се изискват парични средства от българския бюджет. Проектът е сертифициран според изискванията на EUR и е в пълния смисъл на думата европейски: не само по финансиране, но и на гледна точка на географията на доставките (30% от работата, тоест около 2 милиарда евро – са доставките на българските подизпълнители и още около милиард евро – доставка на оборудване от консорциума Арева – Сименс).

1.Междувременно ръководството на националната електрическа компания на България избягва да подпише допълнение номер 12, въпреки по-рано постигнатите договорки да се подпише този документ с Атомстройекспорт (АСЕ) през декември 2010 г., което открива възможността да се подготви площадката за заливане с бетон, насрочено за септември 2011 г. По-нататъшното бавене от страна на българските власти ще доведе до това, че АСЕ даже договаряйки се с българските строителни фирми по-късно, няма да може да осигури наливането на бетон в основата на реакторното отделение на първи енергоблок на АЕЦ през 2011 г., тъй като българските подизпълнители няма да имат време да разгърнат строителните си бази и да закупят тежката техника (отчитайки технологичната специфичност началото на непрекъснатото бетониране по-късно от септември няма да бъде възможно). Следователно сроковете за реализация на проекта ще се отложат, като съществено се повлияе както на цената на проекта, ако взимаме под внимание инфлационните рискове, така и на инвестиционната привлекателност за европейските партньори, имайки предвид възможната загуба на такова конкурентно преимущество на проекта, като изпреварващото му пускане в експлоатация в сравнение с останалите проекти. Това е директно свързано с възможността за ефективен износ на бъдещата електроенергия, а следователно и със сроковете за възвръщане на инвестицията. При това се създава впечатлението, че ръководството на министерството на енергетиката на България (министър Трайчо Трайков) в своите публични изказвания преднамерено създава атмосфера на неопределеност около самата целесъобразност на строителството на АЕЦ Белене, подкопавайки доверието към проекта от страна на потенциалните участници. Освен това, Трайков директно демонстрира своите пренебрежително отношение към вече съществуващите инвеститори (финландската компания "Фортум" и френската "Алтран Техноладжис"). През ноември 2010 г. специално пристигналите в София ръководители на тези компании бяха накарани да чакат няколко часа в пълна неизвестност във връзка с това дали въобще ще се подписват документи за създаване на проектна компания "Белене". А когато службата на протокола на министерството на енергетиката все пак покани инвеститорите на масата за подписване, министър Трайков още петнадесет минути се консултира по неизвестни въпроси със своя съветничка, оставайки бъдещите партньори да не доумяват под прицела на телевизионните камери. По настояване на Трайков беше проведен конкурс за финансов консултант на проекта, който уж трябваше да осъществи реструктуриране на неговата финансова схема. С оглед на това, че победа в този търг спечели софийският филиал на банка HSBC, неразполагаща с опит в такива проекти, то се създава впечатлението за съзнателно забавяне на старта на проекта, защото специалистите на филиала ще се нуждаят от три до шест месеца, за да навлязат в същността на въпроса. Заместникът на г-н Трайков, поканвайки в София представители на компания "Фортум" и "Алтран" на работна среща на 18 януари, беше загрижен единствено за намеренията на финландците по отношение на техния дял в проекта (пристигналия със специален полет френски представител въобще не заинтересува българските ръководители). Не получавайки отговор на своя въпрос, заместник-министърът стана и излезе от аудиторията, позовавайки се на следваща среща в своя работен график, оставяйки обезкуражени специално пристигналите в българската столица бизнесмени. Може да се каже, че сега на нас ни става ясен истинският мотив RWE за излизане от проекта (германците възнамеряваха да финансират 49% от станцията). Възможно е, че именно такъв "бизнес" стил на общуване, придружен с нарушаването на всички приети протоколни норми и правила, се превърна във фактор за признаването на България от редица германски енергийни компании в зона неблагоприятна за инвестиции. Едва ли можем да очакваме промяна в поведението на българските власти. От своя страна АСЕ е изпълнило всичките си задължения пред поръчителя: купил е доставеното през 90-те години оборудване, подготвил е площадката за заливане с първия бетон и е разгърнало строителна база, включително е пуснат в експлоатация бетонен завод, прокредитирана е поръчката на корпусите на реактора и комплектите турбини, платено е за работата на западноевропейските доставчици. АСЕ до момента издържа на площадката необходимия щат служители (150 души). Колкото и да ни се струва парадоксално, неизпълнението на договорните ангажименти от българската страна и договорите са от полза преди всичко за АСЕ, защото така създалата се от българската страна еднозначна съдебна перспектива по търсене на неустойки ще ни позволи да получим над 200 милиона евро (докато плановата печалба по проекта Белене беше само 150 милиона евро). Въпреки че съдебният процес ще отнеме най-вероятно няколко години, той е по-изгоден отколкото получаването на по-малка норма на печалба, реализирайки проект не благодарение, а въпреки желанието на българските преговарящи. Освен това вече е ясно , че строителството на АЕЦ Белене ще се придружава от политически рискове, създавани пред АСЕ от министерството на енергетиката на България, а също така от постоянната заплаха за загуба на делова репутация пред европейските партньори. В тази връзка, моля да се даде на АСЕ следните поръчения:

1.Да се подаде в арбитража подготвения по-рано иск по отношение на Националната електрическа компания на България за плащане на неустойки.

2. Да се уведоми консорциума Арева- Сименс за прекратяване на руските плащания на работите по проекта Белене.

3.Да се предаде поръчаното през 2008 г. оборудване на реактора и турбините за използване при изграждането на АЕЦ "Аккую" в Турция.

Реакцията на Борисов и Трайков

Ще си играем на нерви с руската страна, коментира Борисов по повод писмото, като отбеляза, че предварително не е договорен инфлационен индекс. "Аз искам да знам 500 млн. евро ли е, 2,5 млрд. евро ли е инфлационният индекс. Не го казва и президентът Първанов, който се е договарял тогава. Той непрекъснато заобикаля този въпрос. Аз не мога да задължа България да плаща с 4-5 милиарда над бюджета на страната, което практически сега иска руската страна. Тогава с какви средства ще строим и ще осигуряваме добър живот на българските граждани."

По отношение на АЕЦ Белене нищо не се е променило и преговорите с Росатом, в чиято структура влиза изпълнителят на проекта Атомстройекспорт, продължават, заяви икономическият министър Трайков по повод писмото. „Не очаквам Росатом да се оттегли от проекта. Всеки има право да взема решения, които смята, че най-добре отговарят на неговите интереси. Аз лично намирам за странно по средата на дадения период, който сме си дали за преговори, да се правят подобни изявления, ако, разбира се, информацията в чуждата преса е действителна.“ До 2 месеца ще бъдат готови първите резултати от работата на избраната за консултант компания за АЕЦ "Белене".

Реакцията на Росатом

„Не е взето решение да се прекрати строителството на АЕЦ „Белене” и „Росатом” да напусне проекта”, заяви говорителят на руската компания Сергей Новиков пред вестник „Известия”. Вчера агенция Интерфакс съобщи, че „Росатом” може да се откаже от строителството на АЕЦ „Белене” в България. Според компанията българската страна проваля проекта. В служебна записка на „Росатом” се посочва, че „Атомстройекспорт” може да се обърне към съда, за да поиска да бъде изплатена неустойка по проекта.