Руският газ дразни коалицията на Меркел

В управляващата голяма коалиция на канцлера Ангела Меркел в Германия се разгаря остър дебат дали страната трябва да преосмисли енергийната си стратегия и да намали зависимостта си
от вноса на руски газ заради украинската криза, предаде Ройтерс. Някои авторитетни политици от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) разкритикуваха изказването на консерваторката Меркел, че най-мощната европейска икономика, която внася 35 на сто от потребявания газ от Русия, трябва да преразгледа енергийната си политика в светлината на кризата. Изказването на Меркел отразява консенсуса сред лидерите на ЕС, които още в началото на март заявиха, че анексирането на Крим от Русия засилва решимостта им да намалят зависимостта от руски петрол и газ.
Сблъсък по въпроса се очаква на предстоящата във вторник среща на Меркел с премиерите на 16-те федерални провинции на Германия, на която ще се обсъжда дългоочакваната реформа на
закона за субсидиите за зелена енергия. Влиятелната премиерка на най-населената германска провинция Северен Рейн-Вестфалия, социалдемократката Ханелоре Крафт, поиска обяснение от Меркел. "Очаквам канцлерът да ни каже какво е имала предвид, защото ние
правим фундаментален преход в енергийния микс към възобновяеми източници", заяви Крафт пред в. "Велт ам Зонтаг". Амбициозният преход в Германия към зелена енергия за сметка
на ядрената и на въглеродните горива, е централен елемент в политиката на Меркел, но тя предизвиква бурна реакция сред енергийните предприятия в провинцията на Крафт, защото компаниите не искат нова промяна на енергийната политика, пише Ройтерс.
Министърът на икономиката и енергетиката Зигмар Габриел, също социалдемократ, заяви, че няма разумна алтернатива на руския газ и че е малко вероятно Русия да спре доставките.
Експертите също подкрепиха това становище, като казаха, че дори и ЕС наложи по-сурови санкции срещу Русия заради Украйна, Москва би загубила твърде много, ако намали газовите доставки за Германия. Някои фирми също се обявиха срещу отказа от руски енергийни суровини поради липса на реални алтернативи. А авторитетното сп. "Шпигел" писа, че правителството на
Меркел е решило да не налага вето на две германско-руски газови споразумения, предизвикали критики в медиите - едното е на енергийния гигант Ер Ве Е - ДЕА (RWE-DEA), а другото - на Винтерсхал (Wintertshall) - дъщерно дружество на мощната компания БА Ес Еф (BASF). Това е нов знак, че Германия иска да запази енергийните си връзки с Русия.
Някои от консервативните поддръжници на Меркел обаче настояват за по-голяма диверсификация. Те се опасяват, че транзитните газови трасета през Украйна могат да се окажат блокирани, ако отношенията между Русия и Украйна се влошат. Някои експерти и политици предложиха Германия да получава повече енергийни източници от Близкия изток и Северна Африка. Като възможни доставчици се посочват Алжир и Либия, а също така Катар и Норвегия.
Друга опция е шистовият газ, но тя предизвиква остри спорове в Германия, където има силно зелено лоби. Консерваторът Петер Рамзауер, шеф на парламентарната икономическа комисия, каза, че ако Германия помисли за внос на шистов газ от САЩ, то възниква въпросът "защо не се обърнем и към домашни енергийни източници".
Експерти смятат също, че Германия трябва да създаде държавен газов резерв, подобно на стратегическия петролен резерв, с капацитет за 3-месечно собствено газово захранване. Германия сега консумира около 99 млрд. куб. м газ годишно. В по-далечен план може да се окаже възможен и внос на втечнен природен газ, но изграждането на инфраструктура за целта е много скъпо, отбелязва Ройтерс.