Руската енергетика губеща и пак губеща

с. К2Капитал
Въпреки че реформите се провеждат вече второ десетилетие, в енергийния сектор на Русия почти няма обновление. Повишението на цените продължава, а разходите за енергийни суровини в структурата на стойността на енергията са средно 1,7 пъти над равнището на показателя в Китай, 7 пъти над равнището в САЩ, 12 пъти над нивото в страните от Европейския съюз. Ако сегашните тенденции не бъдат обърнати, то скоро цените на електроенергията в Русия ще бъдат по-високи от цените в други страни. По-рано се приемаше, че раздробяването на държавния монополист в сектора, създаването на компании за производство и пренос на електроенергия ще привлекат стратегически инвеститори, с чиято помощ пък ще започне бързо модернизиране на отрасъла. Освен това държавата им гарантира по-високи цени за промишлеността и за населението.
Резултатът обаче беше точно обратен. Между новопоявилите се енергийни компании и държавата възникнаха сериозни разногласия за ценовите равнища. Цените започнаха бързо да се повишават, което обаче не допринесе за модернизацията или за повишаване на жизненото равнище на населението. Точно обратното – обикновените хора, както и малкият и среден бизнес пострадаха най-много. Бедните региони понесоха най-рязък скок на цените, което доведе до масово обявяване на неплатежоспособност. Това обаче не донесе на компаниите средствата, необходими за модернизиране и обновяване на активите. Поради тази причина един от основните въпроси днес е как да се "обуздае" растежът на цените? И кой в крайна сметка ще финансира модернизацията на руската енергетика? Способни ли са руските енергодобивни компании, създадени чрез раздробяване на някогашната централизирана система, да изпълнят задачата за модернизиране на отрасъла и икономиката като цяло или предстоят "мега сливания"?
Каква роля могат да имат чуждестранните инвестиции?
Министърът на енергетиката Сергей Шматко твърди, че електроенергетиката не бива да бъде тежест, а общото развитие на страната. Министърът дори посочва главозамайващи стойности - износът на енергийния комплекс сега достига до 70 %, а темповете на модернизация на енергийната мрежа са 2-3 пъти по-ниски от необходимите. Енергетиката е основният "локомотив" на нашата икономика.
Секторът обаче изпитва недостиг на инженери и специалисти по енергетиката. При реформирането на централизираната система бе обещано, че в бранша ще настъпят подобрения. Преди реформите обаче руската енергетика имаше 30 % резерви мощности, а днес такива няма. Какво се случи? Икономиката употребява дори по-малко енергия, тъй като някои големи потребители спряха производството си, но резервните мощности изчезнаха. Според прогнозите на експерти за развитието на събитията е възможно консолидиране на активите в електроенергетиката.
Прогноза
Това означава, че до идната година пазарът може да бъде поделен 10-12 компании, които ще започнат да заемат съпътстващите сфери. Дали за отрасъла това ще бъде добро или лошо - не може да се каже. Засега обаче преобладават катастрофалните сценарии. Заради географското си положение Русия поначало е осъдена на сериозни енергийни загуби, тъй като голяма част от територията й е разположена в по-северни ширини от Европа или Америка, а това многократно увеличава енергийните и транспортни разходи. Създава се електроенергиен пазар без резервни мощности и с неустойчиви цени.
Днес на фона на кризата в ядрената енергетика след събитията в Япония мнозина твърдят, че атомните централи са опасни. Бихме подкрепили тази теза - нека ги закрият. Ние пък ще продължим да строим АЕЦ и да снабдяване с електроенергия страни, които са намалили собственото си производство. Някой предложи да проверят нашите АЕЦ. При нас обаче вече всичко е проверено. Според мен Чернобил ни даде урок за сто години напред. Никой не е преживявал нещо подобно. Нашите АЕЦ са най-безопасните, което и трябва да обявяваме. След страшната катастрофа в Саяно-Шушенската ВЕЦ обаче изглежда е необходимо да се направят някои изводи - очевидно е, че системата на управление е разрушена, ръководството е от полуграмотни хора, които познават слабо хидроенергетиката и тъпчат собствените си джобове.
Подобни аварии са ставали и по-рано. Около Нова година пък половин милион жители на Подмосковието останаха в мрак за близо две седмици, докато ръководителите на енергетиката се размърдаха и обвиниха за положението ледения дъжд. Факт е обаче, че в много райони електропреносните стълбове не са сменяни от 20 години, нито проводници или опори - всичко отлетя. Вижте само човешките кадри - професионалистите бяха прогонени, отрасловата наука е унищожена. Атомните станции като цяло са пуснати в експлоатация през 60-те и 70-те години и сега започват да излизат от строя, въпреки че животът им се удължава.
Какви перспективи имаме?

Трябва да строим, да ремонтираме основно и да пестим електроенергията. Това обаче е невъзможно без модернизиране на енергийната система, тъй като брутният вътрешен продукт расте право пропорционално на потреблението на енергия. Факт, който знаят всички. Не бива обаче това бреме да се стоварва на раменете на гражданите. В Русия 55 милиона души имат среден доход от 8000-12 000 рубли месечно.
Да се повишат тарифите за производство? Със сигурност не, пред производството и без това има твърде много бариери. Миналата година реалната средна цена на киловат час надмина цената в САЩ. А предвид факта, че в САЩ цените за промишлеността са по-ниски отколкото за битови нужди, то това увеличение е още по-голямо. В САЩ освен това има директива за идните 20 години - цените да се запазят според реалната стойност на долара. В Русия обаче според прогнозите за идните 10 години доларовата цена на киловатчас ще нарасне двойно. Само това е достатъчно, за да се унищожи почти цялата промишленост, която не е свързана с добив на суровини. Кой ще вложи пари в модернизацията на компонентите на енергетиката? Със сигурност това не бива да се стоварва върху населението. Трябва да се върви по пътя към усъвършенстване на вече изпитани пазарни механизми, а обемът на наложителните инвестиции е огромен - необходими са капиталовложения от поне 10 трилиона рубли до 2020 година.
Не си струва и да залагаме на петрола и газа. Оказахме се единствената страна в света, в която нафтата е по-скъпа от бензина. Държавата трябва да възстанови управлението на основните отрасли. Никой освен държавата няма да финансира развитието на енергетиката, но тогава ще трябва да бъдат преразгледани и всички останали параметри на енергийната система. През 2009-2010 година в сектора действаха абсолютно непазарни схеми.
Казано направо, прякото прилагане на пазарни механизми би означавало почти пълна национализация на всички системи, при това без прилагане на принудителни механизми, а просто заради преразпределение на акциите на дружествата според размера на инвестициите. Засега енергетиката в Русия е монополна. Потребителят е лишен от възможността пряко да се договаря с производителите на енергия и като всяка монополна система, трябва да бъде регулирана от държавата. Енергийният колапс, сполетял страната в началото на тази година, ще се помни дълго. Мнозина вярват, че всички тези проблеми, когато хората със седмици останаха на тъмно, са предизвикани от извънредна природна аномалия - леденият дъжд. Това е вярно, но само отчасти. Трябва да се разбере, че това може да се повтори във всеки един момент в отделен регион или провинция. Ремонтните работи бяха извършени в извънреден режим, но при отстраняване на последиците от ледения дъжд не бе извършена съществена промяна на състоянието на мрежата, на трансформатори, подстанции и т. н. - защото няма пари. Енергетиката не бива да се оставя в сегашното запуснато състояние. Това е бомба със закъснител.