Рияд прави инвестиционен фонд, изоставя петрола

Саудитска Арабия планира да създаде най-големият държавен инвестиционен фонд, който ще контролира над 2 трлн. долара, информира "Блумбърг".   Наследникът на трона принц Мохаммед бин Салман представи визията си за Публичния инвестиционен фонд (Public Investment Fund, или PIF), който ще помогне на кралството да се отдалечи от петрола. Като част от тази стратегия принцът каза, че саудитците ще продадат дялове в компанията майка Aramco и ще трансформират петролния гигант в индустриален конгломерат. Първичното публично предлагане (IPO) може да се случи още през следващата година, като компанията в момента планира да продаде по-малко от 5%.

„IPO-то на Aramco и прехвърлянето на дяловете в PIF технически ще направи инвестициите, а не петрола основен източник на приходи към държавния бюджет. Това, което остава, е да диверсифицираме инвестициите. Така че в рамките на 20 години ще имаме икономика или държава, която не разчита основно на петрола", заяви принцът в интервю, проведено в Рияд.

Почти 8 десетилетия, след като е открит първият саудитски петрол, 30-годишният син на крал Салман иска да трансформира най-големия износител на суров петрол в света в икономика, подходяща за следващата епоха. Докато стратегията му приема форма, скоростта на промяна може да шокира консервативното общество, свикнало десетилетия наред на държавни субсидии.

Продажбата на част от Aramco се планира за 2018 г. или дори по-рано, казва принцът. Фондът тогава ще играе основна роля в икономиката, инвестирайки у дома и в чужбина. Той ще бъде достатъчно голям, за да може да купи Apple, Alphabet, Microsoft или пък Berkshire Hathaway - четирите най-големи публично търгувани компании.

"PIF като цяло планира да увеличи съотношението на чуждите инвестиции до 50% от фонда до 2020 г. от 5% сега", казва Ясер Алрумайан, генерален секретар на борда на директорите във фонда.

Планът за структурна промяна идва след серия от мерки през миналата година, целящи да намалят разходите и да не позволят на бюджетния дефицит да надмине 15% от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на декември властите повишиха цените на горивата и електроенергията и обещаха да сложат край на разточителните бюджетни разходи след срива на цените на петрола.

Още стъпки ще последват тези „бързи корекции" като част от План за национална трансформация, който ще бъде обявен до месец, включително стъпки за повишаване на непетролните разходи чрез различни мерки, включително такси и данък добавена стойност.

„Работим по увеличаване на ефективността на разходите. Правителството харчеше до 40% повече от определения си бюджет, като този процент бе намален до 12% през 2015 г. Затова не вярваме, че имаме реален проблем, когато става въпрос за ниските цени на петрола", каза Мохаммед бин Салман.

"Въпросът е дали реакцията на срива от над 50% на цената на суровия петрол не идва твърде късно, особено предвид влиянието на Саудитска Арабия на пазара на суровината. Страната ще наложи замразяване на добива, ако Иран и другите големи производители направят същото", посочва принцът.

Проучване на МВФ от 2014 г. отбелязва, че има „много примери за провал" от страни, опитващи се да намалят зависимостта си от производство на енергия, а успехите са малко. Монархиите от Персийския залив може би са изпуснали най-добрия си шанс, когато цените на петрола бяха над 100 долара за барел.

„Ясно е, че Саудитска Арабия се нуждае от реформи, диверсификация и реенергизиране на икономиката, но за това ще е нужно повече от просто увеличаване на инвестициите в непетролни индустрии", казва Пол Съливан, професор по сигурността в Georgetown University във Вашингтон.

По отношение на фонда принцът казва, че той вече има дялове в компании, включително в Saudi Basic Industries - най-големия производител на химикали в света, и в най-големия кредитор на кралството National Commercial Bank.

Фондът разглежда „две възможности извън Саудитска Арабия" във финансовата индустрия, казва принцът, без да споменава кои са потенциални цели за придобиване. „Вярвам, че ще успеем да постигнем поне едната".

Фондът вече става все по-активен в чужбина. През юли PIF придобива 38-процентов дял от южнокорейската Posco Engineering & Construction за сумата от 1,1 млрд. девро, а същия месец договаря и партньорство за инвестиции за 10 млрд. долара в Русия заедно с Руския фонд за преки инвестиции (Russian Direct Investment Fund).

"Фондът наема специалисти в сферата на пазарите, частния капитал и управление на риска", казва Алрумайан, който е бивш ръководител на подкрепяния от Credit Agricole Saudi Fransi Capital.