EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

Реформите - акцент в срещата бизнес & правителство

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Реформите - акцент в срещата бизнес & правителство

mail14:40 | 21.01.2015прегледи 961 коментарикоментари 0


Решимост за провеждането на важни реформи, акцент върху еврофондовете, инфраструктурата и енергийната независимост на страната. Това демонстрираха участниците в 9-та годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал”. Обзор на най-важното.

Министър-председателят Бойко Борисов засегна ключови въпроси по време на експозето си – политическата стабилност, КТБ, външната политика, но като крайъгълни камъни сам определи реформата в съдебната система, инфраструктурата и финансовата стабилност. Избрани моменти и цитати:

Министър-председателят Бойко Борисов:
Коалиционното правителство: По-добро от това, което в момента сме създали (правителство – бел. ред.) няма как да се конструира. Можеше и по-добре, ако не беше задействан проектът "България без цензура".
Държавата над всичко: Важно бе се направи правителство, за да дойдат инвестиции, да се усвоят еврофондовете, да има стабилност. "Държавата ни беше по-мила, отколкото за Радан (Кънев) Реформаторския блок и за мен ГЕРБ".
„Южен поток”: "Президентът Путин ни направи голяма услуга, сочейки от Анкара България с пръст. Целият натиск, който упражни върху България, даде възможност и на европейските лидери, и на САЩ като наши партньори, да разберат, че България е подложена на много силен натиск. Една политическа нестабилност само улеснява взимането на погрешните решения, които се взимаха година и половина".
КТБ: „Парите, които се изплащат на вложителите в КТБ, са 20-30 млн. лв. дневно и сумата, изплатена към вчерашна дата, е 3,363 млрд. лв.“, заяви Борисов и подчерта, че всяко правителство е длъжно да подкрепи банковата система. „Всяко правителство е длъжно да подкрепя банковата система, а в случая предишният кабинет не подкрепи системата, а й помогна да се срине”.
Еврофондове: Загубата от еврофондовете ще е около 25 млн. евро, които ще бъдат прехвърлени за следващия програмен период. През 2015 година над 5 млрд. лв. ще бъдат разплатени по европейските програми. „Нека някой да ми каже, дали в Евразийския, дали в някой друг съюз ще подсигури тези средства”.
Фермери: „Въпреки несъгласието на фермерите и ведомствените бензиностанции, те трябва да се свържат със системата на НАП, за да се отчитат онлайн приходите им“, коментира Борисов. Премиерът възрази на аргумента, че това е скъпо. Според него свързването на един обект излиза около 5 хил. лв. На тази сума той противопостави субсидиите за земеделските стопани, които предстои да им бъдат платени: „1,1 млрд. лв. субсидия ще им дадем, така че не могат да казват, че няма пари”.
Инфраструктура: В рамките на тази година ще бъде завършена магистрала "Марица" и "Струма" до Благоевград, а Сандански-Кулата в рамките на 2015 година. Сред приоритетите са и пътищата към Северна България. „Изключително съм благодарен на Европейския съвет и на премиера Дейвид Камерън за едно решение, което е само в услуга на България – правилото “n+3”, а не “n+2“, защото такъв проект като автомагистрала „Струма“ е жизнено важна и за Гърция, и за тази част Европа“. Без тази промяна, не само нямаше да може да бъде реализиран проектът, но изплатените до момента средства е трябвало да бъдат върнати.
Приходи и сива икономика: „Всяка сряда в 9 часа, заедно с прокуратурата и службите се събираме, с финансовото министерство, данъчните и митниците докладват приходите и борбата със сивия сектор и контрабандата”. Приоритет на службите е
борбата с ДДС измамите, укриването на данъци и сивия сектор. „Резервът там е от 600 млн. до 1 млрд. лева. Ако това се изпълни ще имаме пари да свършим доста работа”.
Пенсионни фондове: „Трябва да се дисциплинират - да бъдат конкурентоспособни, да имат добра отчетност, да гарантират изплащането на пенсиите след време. Не искам след време да се каже, че сме си затваряли очите”.

Президентът Росен Плевнелиев:
2015 г. трябва да е година на действието, на реформи и модернизация.
Реформи: през 2015 г. имаме редкия шанс да предвижим напред забавени реформи като за работеща и справедлива съдебна система, в здравеопазването, в енергетиката, образованието,административната, водна, пенсионна, в сектор "Сигурност". Ако тези реформи бъдат отложени, икономиката няма да може скоро да разгърне потенциала си.
Инвестиции: До 2020 г. ще разполагаме с над 30 млрд.евро за инвестиции - Споразумението за партньорство с ЕК ни осигурява над 15 млрд.евро за изпълнение на ключови за страната цели и реформи, а националният бюджет ще осигури минимум още толкова.
Доверие: Спешно да се възстанови доверието в БНБ, КФН, ДКЕВР и в системата на
правораздаване. Нуждаем се от ефективни и независими регулатори и от ефективна и работеща съдебна система.
Еврофондове: Административната реформа и коректното управление на еврофондовете трябва да бъдат тотален приоритет за 2015 г. Необходимо е въвеждането на електронното правителство. През 2015 г. да бъдат положени максимални усилия не просто се приключи достойно и максимално да се усвоят средствата от стария програмен период, но и по успешен начин да бъдат стартирани колкото може повече проекти от новия период.
Енергийната диверсификация: Въпрос на национална сигурност. Нужни са спешни действия за изграждане на газовите интерконектори с Гърция, Сърбия, Турция, Румъния, както и за разработване на възможни собствени газови находища в шелфа на Черно море. Газовите интерконектори не струват скъпо, но дават достъп до алтернативни енергийни източници, моята идея не е един или друг доставчик да доминира, а балансът между тях да доминира, тогава ще има конкуренция, а цените ще паднат, ще приключим веднъж завинаги с газа като енергийно оръжие, той ще стане една стандартна скучна стока за търгуване свободно и на пазарна цена.

Вицепремиерите

Вицепремиер Томислав Дончев:
Реформи: „На страната са необходими реформи в ключови сектори за оптимизиране на разходите и повишаване на качеството на секторните политики”.
Кризи: В нашите кризи от 1996 - 1997 и от 2014 година, както и световната икономическа и финансова криза от 2008 година има нещо общо. Показват, че политическата и икономическата система са се провали и са създали твърде много несправедливост в обществото”.
Обществена среда и бизнес: „Това, което крепи обществото, не са обезателно нормите, а усещането за доверие и за спазване на правилата. Липсата на доверие в институциите е следствие от корупцията и от злоупотребата с власт. Проблемът обаче се възпроизвежда и в резултат обществената среда не е сигурна и никой не иска да прави бизнес в нея. Има пряка връзка между това институциите да са силни и богатството на населението.
Еврофондове: „Настоящата година ще е много силна в усвояването на евросредства, защото е преходна между стария и настоящия програмен период на ЕС. През 2015 година ще се усвояват още 4. 532 млрд. лева от предишния програмен период, а вече има одобрени две оперативни програми от настоящия програмен период.

Вицепремиер Румяна Бъчварова:
Реформи: Подобряване на ситуацията в съдебната система и на състоянието на публичната среда. Хоризонтът, в който трябва да очакваме резултати е дълъг - 7 години, и колкото да е логично, звучи малко обезкуражаващо, поради принципното ни разбиране, че една реформа не може да се реализира без да има съпътстващи усилия и на обществото, и на политиците по нейното реализиране.
Законодателство: Има изключително натрупване на законодателни и нормативни
актове, което създава трудности и за бизнеса, и при функциониране на самото управление, отбеляза Бъчварова, като добави, че оттук нататък може да се ограничи честата промяна на законите и нормативните актове.Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да предотвратим
лавинообразното нарастване на този процес. Необходимо е да има закон за лобизма.
Медии: Недостатъчна прозрачност на собствеността на медиите, концентрация, която не може да бъде доказана. Рекламният пазар се свива заради нарушеното доверие
към медиите и заради обективни обстоятелства и предопределя липсата на независимост на българските медии. Затова трябва да говорим за повече гаранции за
конкурентност в медийната среда, изсветляване на медийната собственост и на механизмите за финансиране на медиите. Системите за мониторинг на медийната среда на практика не работят.

Вицепремиер Меглена Кунева:
Корупция: Единен антикорупционен орган да заработи в България по примера на Румъния, препоръча вицепремиерът. През 2013 г. 58% от фирмите у нас са били възпрепятствани в опита си да спечелят обществен търг. „Трябва да се знае кой е телефонът, на който може да се позвъни, ако някой иска лично да влезе в борба с корупцията, да подаде сигнал и кой е органът, който ще доведе от разследването до съда стъпка по стъпка случая до край”.
Шенген: Цел на управлението, което мотивира също с икономическия растеж и доверието в страната.
 

Министри и депутати

Министър на финансите Владислав Горанов:
Доверие в банковата система: За да върнем доверието в банковата и финансовата система, първо трябва да имаме доверие в държавата.
КТБ: Лятната криза от 2014 година показа, че обществото няма имунитет да открива диспропорции на несправедливост. Уроците са прочетени от всички и със сигурност финансовата система е стабилна или поне хората смятат така. Само два процента от средствата от гарантираните влогов в Корпоративна търговска банка напуснаха в брой финансовата система, другите пари останаха в банките. Идеята, че парите обичат тишината не трябва да прикрива неудачите на финансовите системи. Проблемът с КТБ не е чисто банков казус, неслучайно по него работи прокуратурата. Той се появи заради недостатъчно силна държава, която беше оставена няколко месеца само да наблюдава, без възможност да реши този казус.
Регулатори и закони: Решението за относителна независимост на регулаторите показва слабости. Би било полезно да има колективно вземане на решение, за да сме сигурни, че "ядреното куфарче" няма да е само в ръцете на един човек. Затова като законодателно решение е възможно да се променят отговорностите в банковата и финансовата система на страната.
Пазари: "Оказа се, че икономически сме по-силни, отколкото изглеждаше отстрани. Всичко, което ще се случи оттук нататък е за добро и пазарите връщат доверието си. Правителството продаде вчера шестмесечни ДЦК на лихва 0,16 процента".
Еврозона: "Най-естествено е да говорим за влизане в Еврозоната, защото мястото ни е там. Членството ни в ЕС се осъществява на три етапа - през 2007 година минахме първото стъпало. Следващите две - влизането ни в Шенген и в Еврозоната ще бъдат преодолени, когато се научим сами да управляваме държавата си вместо да каним чужди експерти и агенции да ни решават проблемите".
Пенсии: Няма гаранция, че пенсионният моделът ще гарантира по-високи и устойчиви пенсии. Когато няма такава гаранция най-доброто решение е да има конкуренция и право на избор.Окончателни решения не са взети, дебатът продължава, но нека тези, които смятат, че могат да управляват парите на хората по-добре, да го показват всеки ден. При една слаба държава и слаб капиталов пазар ние трябва да сме уверени, че в бъдеще няма да плащаме пенсиите през данъците.
Бюджетното преразпределение: "Има големи резерви в събираемостта на приходите и едва след като те се изчерпят можем да променяме данъци и осигуровки. През последните десет години направихме данъчната политика заложник на икономическата политика. Смятаме, че моделът на данъчната политика е добър и ако има структурни причини за неговото преразглеждане те трябваше да се случат в момента на криза. Сега няма преки поводи да се бърза за преразглеждане на модела".
2014 г.: Годината е завършила с много малко невъзстановен на фирмите данъчен кредит - под 100 млн.лв. при 236 млн.лв. година по-рано.

Министър на енергетиката Теменужка Петкова:
НЕК: Дефицитът в НЕК е малко над 3 млрд. лева, а текущият дефицит за 2014 г. е 598 млн. лева. В сектора "Енергетика" драмата е сериозна и това обосновава необходимостта от спешни решения, за да не бъде доведен секторът до колапс.
Краткосрочни мерки: Преговори с ТЕЦ "Марица Изток" едно и три, като целта до края на март е да се предоговорят условията по дългосрочните договори с двете американски централи. Намираме подкрепа от американските партньори и се надявам, че скоро ще имаме възможност да се споделят позитивни резултати от тези преговори, каза министърът. Друга мярка, която сега се осъществява, е ревизия в енергетиката - в НЕК, ТЕЦ "Марица Изток" две, едно и три, като такива ще има и в други дружества от сектора. Целта е да се види реалното състояние в сектора.
Енергийна независимост: Залага се на предприемането на действия за проучване и
разработване на местните находища на газ и нефт. Друг акцент е свързан с изграждането на интерконекторите с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. За страната ни е приоритет ускореното изграждане на връзката с Гърция. Миналата седмица с гръцкия колега бе уточнено финалното инвестиционно решение да бъде взето до края на май 2015 г. В бюджета за 2015 г. са заделени 80 млн. евро за държавна гаранция по този проект. Работи се активно да се осигури изцяло финансирането на този проект със средства от ЕС.

Председател на енергийната комисия Делян Добрев:
Енергетика: Хроничният дефицит в енергетиката е между 600 и 800 млн. лева.
„Южен поток”: България нищо не е загубила, защото само при сто процента запълняемост на капацитета, което е хипотетична възможност, проектът е на печалба, а при петдесет процента - колкото е средното за подобни проекти, компанията "Южен поток България" ще фалира първите две-максимум три години.
Газ: Не са сериозни и заплахите, че ще купуваме газ от Турция през газопровода Турски поток, защото той няма икономическа логика. Добрев напомни за газовите договори на България и заяви, че при опит те да бъдат нарушени, страната ни ще защити интересите си. Той изтъкна необходимостта България да се концентрира върху интерконекторите и най-вече да проучва собствените си находища, които са с потенциал.

Лидерът на Реформаторски блок Радан Кънев:
Блокаж в обществото: "Твърде често нашите коментари за бъдещето ни са безперспективни и това има своята причина – обществото ни чувства блокаж. Имаме траен демографски срив, което се изразява с непрекъснато намаляващ брой на населението и непрекъснато влошаващия се здравен, социален и образователен статус.
Втората причина е "трайната финансова безпътица", в която се намира страната ни. България не намери начин да отпуши стратегическите инвестиции. Еврофондовете не са достатъчни, защото без стратегически инвестиции не можем да финансираме реформите в здравеопазването и образованието. Без публични финанси не можем да се справим с бедността.
Третата причина е корупцията и лошата администрация.
Реформи: По три теми трябва да има политическо съгласие между всички политически сили – реформите в съдебната система, администрацията и осигуряването на тяхното финансиране.

Снимка: president.bg
 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Новите пенсионери през 2023

15:05 | 04-03-24 | 1053