Путин и руската икономика

В различни части на Руската федерация в неделя бе даден старт на президентския вот, предава ТАСС, цитиран от БТА. Право на глас според официални данни имат близо 111 милиона избиратели. В 07:00 часа българско време отвориха избирателните секции в Москва. Около 50% от руснаците на Курилските острови са дали своя глас, гласуването тече също така в южните области на федерацията, Омска област, Алтай, Забайкалието и други региони. В ход е също така гласуване на руснаците в Китай. Според социологическите проучвания действащият президент Владимир Путин има значителен шанс да бъде преизбран с около 70% от гласовете. Втори по популярност е кандидатът на Комунистическата партия на Руската федерация Павел Грудинин със седем процента, а екзитполовете определят около пет на сто подкрепа за Владимир Жириновский, лидер на Либерално-демократическата партия.

------------------------------------------

Путин отива на изборите без ясен икономически план

Джек Стъбс, Дария Корсунская, Полина Николская, Ройтерс

Руският президент Владимир Путин се явява на президентските избори в неделя на фона на остри разногласия в руския елит за икономическата стратегия на неговия следващ мандат. Това твърдят чиновници и анализатори. За 18 години, откакто Путин е на власт, много руснаци успяха да поживеят благополучно благодарение на високите цени на петрола, поддържащи стабилни темповете на икономическия растеж.

През 2008 г. светът обаче се оказа въвлечен във финансова криза, а няколко години по-късно руската икономика стана обект на западните санкции, въведени заради присъединяването на Крим и намесата в конфликта в Украйна. Спадът на петролните котировки и рублата провокираха ръст на цените, които още повече удариха по семейния бюджет на руснака. Въпреки че миналата година икономиката се върна към ръст, а инфлацията се забави, много руснаци днес се чувстват по-бедни, отколкото през годините на изобилие.

Избирателите искат от Путин икономически реформи.

Заради отсъствието на реална опозиция, настоящият президент, както се очаква, ще удържи лесна победа на изборите и ще бъде преизбран за четвърти мандат. Това едва ли ще се превърне в стимул за това да се представи план за конкретни изменения. Освен това на фона на острите разногласия сред чиновниците разработването на плана изглежда доста трудна задача. Старши партньорът в икономическата и политическата консултантска агенция „Макро адвайзър“ Крис Уифър заяви, че Кремъл е създал „златно чудовище“ от очакванията, че жизненият стандарт на населението ще продължи непрестанно да расте. „Ние се намираме на този етап, когато хората осъзнават, че техният жизнен стандарт се влошава, а перспективите за неговото подобряване са малки“, каза той. „Те искат от властите някакви действия или са започнали да молят държавата да направи нещо с това.

Властите слушат, но никой не знае, какво да се направи“. Путин многократно призоваваше да се повиши жизнения стандарт и през март по време на ежегодното си послание към Федералното събрание заяви, че Русия трябва да „увеличи БВП на глава от населението един път и половина“ до средата на следващото десетилетие. Обаче нито Кремъл, нито министрите предложиха някакви конкретни пътища за постигането на тези амбициозни цели.

Шестима правителствени чиновници заявиха пред Ройтерс, че ключовите играчи, включително министърът на икономическото развитие Максим Орешкин и президентският съветник Андрей Белоусов, се разминават в мненията относно стъпките, необходими за ускоряването на икономическия растеж. Източник, директно запознат с обсъждането на по-нататъшната политика от правителството, заяви, че по време на посланието Путин не е разполагал с никаква предизборна икономическа програма. На хартия почти няма никакви реални предложения, освен няколко презентации.

В посланието си Путин в общи черти говори за необходимостта Русия „стабилно да се закрепи сред петте най-големи световни икономики“, но практически не разкри никакви подробности как това да се постигне, а се концентрира върху говоренето за новото ядрено оръжие. Източници заявиха, че макар редица чиновници да подкрепят постепенното повишаване на пенсионната възраст, ДДС и ДОД, други се съпротивляват на тези инициативи. Несъвпадението на интересите също така говори за това, че законодателите не бързат да прокарват дълбоки реформи, смятат те.

Според източниците, министрите и представителите на деловите кръгове признават, че Путин повече е фокусиран върху външната политика – традиционен източник за обществена подкрепа за него, отколкото върху икономическите реформи.

Противникови лагери

Икономиката на Русия – 11-та по големина в света – се върна към растежа през 2017 г., нараствайки с 1,5% благодарение на възстановяването на петролните цени. Този показател ознаменува подобряването на БВП в сравнение със свиването му през 2015 и 2016 г. заради въздействието на западните санкции, ограничаването на чуждестранните инвестиции и спада на цените на петрола, ударило държавните доходи. Този показател обаче все пак се оказа с 2% по-ниско, отколкото беше целта, поставена от правителството.

Подемът също така въобще не достигна 8,5% растеж през 2007 г. - рекорден по време на президентството на Путин. Инфлацията, която през 2015 г. се покачи до 17%, а също така повишаването на лихвите по кредитите удариха семейния бюджет. Централната банка постепенно върна инфлацията към постсъветския минимум около 2% посредством предпазливо смекчаване на парично-кредитната политика. Нивото на безработица през втората половина на 2017 г. надхвърли 5%, а средната месечна заплата намаля от 867 долара през 2013 г. до 553 долара през 2017 г.

Икономистите говорят, че Русия може да предприеме редица стъпки за подобряване на икономическите перспективи, например, приватизацията на държавните компании, съществено да увеличи пенсионната възраст и да реформира съдебната система. В най-новия доклад за руската икономика Световната банка съобщи за необходимостта от осъществяването на „по-дълбоки и бързи структурни реформи“ за подобряване на производителността и ускоряването на растежа на БВП. „Други приоритетни цели на политиката включват ограничаването на ролята на държавата в икономиката, подобряването на институционалната и нормативната база и прокарването на справедлива конкуренция“, отбелязва СБ.

Усилията за постигането на тези цели са препятствани от разногласията между разединената група от кремълски икономически либерали и привържениците на твърдата политика в областта на сигурността, които са финансово заинтересовани от запазването на контрола над държавния сектор, заявиха източниците. Например, правителството планираше да приватизира „Башнефт“, но вместо това го продаде на държавната „Роснефт“. Путин, който смята президента на „Роснефт“ Игор Сечин за един от най-близките си съратници, заяви, че сделката ще даде импулс на процеса на приватизация. „Следователно, у нас икономиката започва още повече да се концентрира около много малък брой компании“, каза Сергей Беляков, президент на Асоциацията на частните пенсионни фондове и бивш заместник-министър на икономическото развитие на РФ.

Според него всякакви нови мерки ще представляват само корекция: „Вие ще излекувате простудата, но какво ще правите с грипа?“. Кирил Тремасов, директор на аналитичния департамент на „Локо-Инвест“ и бивш директор на департамента за икономическо прогнозиране на министерството на икономическото развитие, заяви, че ключът към стимулирането на икономическия растеж е отслабването на контрола от страна на държавата, което не може да се постигне без сериозно обсъждане на икономическите приоритети на Русия. „Максимумът, който се обсъжда, това са нюанси на кредитно-паричната политика и отделни инициативи по данъчните иновации“, каза той. „Основният икономически проблем – продължаващото разрастване на държавните корпорации и увеличаването на дела на държавата в икономиката – не са предмет на задълбочено обсъждане“, констатира Тремасов.

/превод БГНЕС