АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


За 2025 г. се очаква увеличение на БВП с 1,2 на сто, спрямо прогнозата от 0,9 на сто през юни. От централната банка посочват, че ръстът ще бъде подкрепен от увеличени домакински доходи, както и от разходи за отбрана и инфраструктурни проекти. Общата инфлация се очаква да достигне 2,1 на сто през 2025 г. спрямо предишната прогноза от 2,0 на сто


Разходите за отбрана да бъдат увеличени до 3,5% от БВП, а към тях да бъдат добавени още 1,5% разходи, свързани в по-широк смисъл със сигурността, се очаква да бъде утвърдено на срещата на върха на НАТО в Хага в края на този месец. В петък нидерландското правителство реши да увеличи разходите за отбрана с 19 млрд. евро.


Унгария обяви програма за модернизиране и превъоръжаване на армията си през 2017 г. Оттогава Будапеща е закупила танкове, хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана и е поканила чуждестранни компании да инвестират и да създадат производствени предприятия на нейна територия, припомня Ройтерс.


За да гарантираме успеха на нашите инвестиционни проекти в областта на отбраната, разходите ни за отбрана достигнаха целта от 2 % от БВП през 2024 г. Това вече е недостатъчно и решихме да увеличим разходите си за отбрана поне до 2,5-3 %, а до 2032 г. да достигнем 3,5 % от БВП като минимално ниво, каза Запрянов.


Предложеният рамков вариант на проектобюджета би увеличил разходите за отбрана с 13 на сто и разходите за вътрешна сигурност с близо 65 на сто спрямо нивата от 2025 г.


Министър-председателят на Швеция Улф Кристершон заяви, че планира да увеличи разходите си за отбрана до 3,5 %БВП на страната до 2030 г. Това е значително по-голямо увеличение, което да бъде постигнато в рамките на по-кратък срок, спрямо досегашните планове за най-голямото превъоръжаване на страната от Студената война насам.


Подобреният бизнес климат в еврозоната може да набере скорост идните месеци на фона на плановете за увеличаване на разходите за инфраструктура и отбрана, най-вече в Германия, което дава повод за по-голям оптимизъм за обрат в икономическите перспективи за Европа.


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


Приетият от Бундестага текст включва целеви фонд в размер на 500 млрд. евро за инфраструктура и планове за увеличаване на разходите за отбрана, както и смечкаване на дълговите правила.


Планираното смекчаване на строгото конституционно ограничение за държавните заеми, известно като "дългова спирачка", ще се прилага не само за разходите за отбрана, но и за федералните разходи за гражданска защита, разузнавателните служби, киберсигурността и помощта за държави, които са били нападнати в нарушение на международното право.