Промени в Закона за МСП

Предложение за изменение и допълнение на Закона за малки и средни предприятия предлага Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Предложените от ИАНМСП промени и допълнения съдържат: 1. промени за прецизиране на критериите за МСП; 2. Въвеждане на такси, които се събират в ИАНМСП, за предоставените от Агенцията услуги и 3. мерки за подпомагане на малките и средните предприятия. EconomyNews.bg публикува пълния текст на предложението, предизвикало незабавна реакция от страна на Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата:

ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

І. Промени за прецизиране на критериите за МСП

Целта на предвидените изменения е да се прецизират текстовете, регламентиращи критериите за микро, малко и средно предприятие и привеждането им в пълно съответствие с Дефиницията за малко и средно предприятие, Приложение № 1 към Регламент на комисията (ЕО) № 364/2004 от 25 февруари 2004 за изменение и допълнение на Регламент (ЕО) № 70/2001 относно разширяване на приложното му поле и по отношение на помощта за изследвания и развитие.

Изменения и допълнения:

чл.4, ал. 6 – да отпаднат думата „косвено” и изразът „без с това да се нарушават техните права на съдружници или акционери”, т.к. в настоящия й вид нормата е неясна и неприложима предвид разпоредбите на българското законодателство.

чл.4, ал. 9 – да се добави „ и общински” след текста: „от един или повече държавни”.

чл.4 в да се добави нова алинея 5, която да възпроизвежда указанията на НСИ, че лицата, наети на основен трудов договор при друг работодател не се включват в средносписъчния брой на персонала.

Чл.4г, ал.3 се изменя, както следва:
„(3) Към данните на съответното предприятие по ал. 2 се добавят в пълен размер данните на всяко предприятие, което е сързано с въпросното предприятие, освен ако тези данни не са вече включени в консолидираните отчети, както и данните на всяко предприятие партньор, с което има непосредствена връзка, както следва:
1. добавя се такава стойност от данните на непосредствено възходящото предприятие партньор, която е пропорционална на притежавания дял от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на съответното предприятие по ал. 2 (който дял е по-голям);
2. добавя се такава стойност от данните на непосредствено низходящото предприятие партньор, която е пропорционална на дела от капитала или броя на гласовете в общото събрание, притежавани от съответното предприятие по ал. 2 в низходящото предприятие партньор (който дял е по-голям); в случаи на взаимно участие се взема по-големият дял.
Чл.4г, ал.4 се изменя, както следва:
„(4) Към данните на предприятията партньори и свързаните предприятия на предприятието по ал.2 се добавят в пълен размер данните на всяко тяхно пряко или косвено свързано предприятие, при условие че тези данни не са били включени посредством консолидирани финансови отчети.”
Чл.4г, ал.5 се изменя, както следва:
(5) Данните на предприятията партньори се вземат от техните годишни финансови отчети или консолидирани финансови отчети. Към тези данни се добавят данните на всяко тяхно предприятие партньор, при условие че вече не са били включени в консолидираните финансови отчети с дял, пропорционален на дела по ал. 3 и в пълен размер данните на предприятията, които са пряко или косвено свързани с тези предприятия партньори, освен ако данните на свързаните предприятия вече са включени в консолидираните финансови отчети.
Чл.4г, ал.6 се изменя, както следва:
(6) Данните на свързаните предприятия се вземат от техните годишни финансови отчети или консолидирани финансови отчети. Към данните на свързаните предприятия се добавят данните на всяко тяхно предприятие партньор, при условие че вече не са били включени в консолидираните финансови отчети с дял, пропорционален на дела по ал. 3 и в пълен размер данните на предприятията, които са пряко или косвено свързани с тези предприятия, освен ако данните на свързаните предприятия вече са включени в консолидираните финансови отчети.
ІІ. Предвиждане на такси, които се събират в ИАНМСП, за предоставените от Агенцията услуги.
Предложението предвижда в ЗМСП да се разпишат услуги, които ИАНМСП ще предоставя на малките и средните предприятия и таксите, които ще се събират за тях. Тези услуги обхващат най-вече информационното обслужване на МСП, извършване на пазарни, маркетингови и др. бизнес проучвания, които ИАНМСП ще извършва и предоставя по искания на конкретни МСП. ИАНМСП ще предоставя услуги по цялостно консултиране на МСП във връзка с осъществяване на износ, включително оказване на съдействие за реализиране на износа в съответната страна. Тези услуги ще се предоставят и в рамките на предстоящото изпълнение от страна на агенцията на функциите на Изпълнителна агенция по приоритетна ос 3 „Насърчаване на частния сектор” от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз”. В изпълнение на тази функция изрично изискване от швейцарска страна е допускане на съфинансиране от страна на фирмите с цел осигуряване на устойчивост по проекта.
ІІІ. Мерки за подпомагане на малките и средните предприятия.
1. В чл.14 от ЗМСП е посочено, че Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия и годишните програми за нейното прилагане съдържат мерки за насърчаване, подпомагане и развитие на малките и средните предприятия. В чл.14, ал.1, т.2, буква е) е предвидена мярка за подпомагане участието на малки и средни предприятия в международни панаири. Предлага се от тази мярка да могат да се възползват не само малките и средни предприятия, но и браншовите организации на такива предприятия (камари, асоциации и др.), както и клъстери, образувани от малки и средни предприятия. По този начин при участието на браншови организации на малки и средни предприятия в международни панаири и изложения ще може да се мултиплицират ползите за фирмите от секторите, представени на съответния панаир или изложение, като предлаганите продукти и услуги ще бъдат представяни като българска марка и български продукт. Участието на клъстери от малки и средни предприятия ще способства представянето и утвърждаването на един готов завършен продукт на съответното изложение.
2. В договорите за предоставяне на безвъзмездна финасова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013г.“ (ОП „Конкурентоспособност“) е предвидено, че на бенефициентите се предоставя аванс, които е определен в размер на до 20% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ, съгласно Приложение № 3 към т.33 от Указания ДНФ № 4/26.07.2010г. относно условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ със средства от Структурните и Кохезионния фонд и кореспондиращото национално съфинансиране. За обезпечаването на този аванс в договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се предвижда предоставяне на банкова гаранция от бенефициентите в полза на Договарящия орган по ОП „Конкурентоспособност“, на стойност предоставения аванс. Стойността на обезпеченията, изисквани от банките за предоставяне на подобна банкова гаранция често надхвърля стойността на предоставения аванс, което обезсмисля предоставянето му.
С Регламент (ЕО) № 284/2009 на Съвета от 7 април 2009 година е изменен Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление. С изменението е отменен чл.78, параграф 2, буква б) от Регламент 1083/2006, предвиждащ ограничение на авансовите плащания по договори за безвъзмездна финансова помощ до 35% от размера на помощта. След отпадане на това ограничение съществува възможност авансовото плащане да е до 80% от стойността на безвъзмездната финансова помощ.
С цел облекчаване на бенефициентите по отношение на предоставяните от тях гаранции за получените аванси по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се предлага в чл.16 от ЗМСП да бъде регламентирана възможността бенефициентите да обезпечават получените аванси с всички допустими обезпечения по българското законодателство (в т.ч. и със записи на заповед и превеждане на авансите по специални ескроу-сметки), а не само чрез банкови гаранции.
3. Ефективна мярка за стимулиране на българските малки и средни предприятия е облегчаване на условията при които предприятията кандидатстват и участват в изпълнението на обществени поръчки. В тази връзка предлагаме 3 мерки, свързани с изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки:
3.1. Да се въведе изискване в сключваните договори за възлагане на обществени поръчки Възложителите задължително да включват клаузи, съдържащи задължения на Изпълнителя да използва български малки и средни предприятия като поддоставчик и/или изпълнител /но не подизпълнител по смисъла на чл.56, ал.1, т.8 от ЗОП/. Изпълнителят ще е задължен да използва български МСП при доставка на стоки и услуги, необходими за или при изпълнението на поръчката.
3.2. Да се предвиди възможност при възлагане на обществени поръчки от Възложителите по ЗОП на доставки и услуги до определен праг (до 200 000 лева за доставки или услуги и до 500 000 лева за строителство) да не са длъжни да провеждат процедурите по закона, а да спазват глава осма „а“ от ЗОП (възлагане чрез Публична покана), в случаи, че определят поръчката да се изпълнява от български малки и средни предприятия. Това ще облегчи Възложителите, тъй като ще прилагат опростена процедура за възлагане чрез публична покана на най-масовите като стойност обществени поръчки. От друга страна предлаганата мярка ще насърчи малките и средните предприятия като създаде възможност при определени условия само те да се конкурират за определена поръчка, както и в тези случаи няма да подават сложната документация, която се изисква при възлагане на обществена поръчка по процедурите по ЗОП, а ще попълват сравнително опростена оферта, която се изисква при публичната покана.
3.3. С цел стимулиране на МСП се предлага в ЗОП да бъде предвидено задължение на Възложителите по чл.7, ал.1 от закона (институционални) да предвиждат процент от възлаганите от тях обществени поръчки през годината (като процент от общата стойност на поръчките за съответната година), които да бъдат възлагани на МСП.

4. С цел стимулиране на инвестициите от малки и средни предприятия в иновации се предлага реинвестираната печалба в иновации да бъде освободена от данък печалба. Определение за иновации е дадено в чл.4 от проекта на Закона за иновациите, пубикуван за обществено обсъжданена страницата на МИЕТ в Интернет. По смисъла на цитирания текст:
„(1) Иновация е създаване и/или внедряване на нов или значително усъвършенстван продукт, процес или организационен метод.
(2) Иновациите са свързани с развитието и пазарно приложение на продукти, процеси и методи, които са нови или съществено подобрени в сравнение със съществуващото знание в съответната област.
(3) Иновациите водят до измерим положителен икономически, социален и/или екологичен ефект.
(4) Иновациите включват индустриални изследвания, експериментални разработки, проучване на техническа осъществимост, придобиване на права върху обекти на интелектуалната и индустриалната собственост, консултантски и поддържащи услуги за иновации и други, които отговарят на условията по ал. 1, 2 и 3.
(5) Иновациите са продуктови, процесни и организационни.“

5. За да се създадат условия за развитие на следващото поколение от предприемачи, обучението по предприемачество да стане част от задължителната учебна програма на училищата. Обучението да включва посещиния и практически занятия в работещи предприятия и с активното участие на представители на местния бизнес. Да се възобнови организирането на ученически посещения на технически панаири и изложения от регионален и национален мащаб.