Пролетна прогноза на ЕК: ЕС + Еврозона

Със забавянето на оборотите при някои ключови търговски партньори и отшумяването на благоприятните за европейската икономика фактори се очаква икономическият растеж в Европа да остане умерен, се казва в прессъобщение на ЕК.

В резултат на това БВП в еврозоната ще продължи според прогнозите да нараства с умерени темпове през периода 2015—2017 г. В своята пролетна прогноза Комисията очаква растеж на БВП в еврозоната от 1,6 % през 2016 г. и 1,8 % през 2017 г., при 1,7 % през 2015 г. (за сравнение — зимна прогноза: 2015 г.: 1,6 %, 2016 г.: 1,7 %, 2017 г.: 1,9 %). Растежът на БВП в ЕС се очаква да намалее от 2,0 % през миналата година на 1,8 % през 2016 г. и да се покачи леко до 1,9 % през 2017 г. (за сравнение — зимна прогноза: 2015 г.: 1,9 %, 2016 г.: 1,9 %, 2017 г.: 2,0 %).
Подчертано експанзионистичната парична политика създаде условия за нарастване на инвестициите, като осигури достъп до по-лесно и по-евтино финансиране. Бюджетната политика в еврозоната се очаква да подкрепи растежа през настоящата година. Нефтът поевтиня отново в началото на 2016 г. и реално разполагаемите доходи се запазиха на по-високи нива, но се очаква това постепенно да отшуми, тъй като цената на нефта отново нараства. Аналогично, макар в известна степен все още да извлича ползи от по-евтиното евро, наскорошното му поскъпване би могло да направи еврозоната по-податлива на последствията от забавянето на външния растеж.

При всички държави членки се очаква икономически растеж до 2017 г.
Очакванията са за нарастване или запазване на нивото на икономическия растеж в повечето държави членки през прогнозния период. Икономиките на всички държави членки се очаква да отбележат растеж през следващата година, но той ще остане неравномерен в ЕС.
Според предвижданията въздействието на нетния износ върху растежа ще бъде отрицателно през 2016 г., преди да стане неутрално през 2017 г. Затова вътрешното търсене ще продължи да бъде основен двигател на растежа: очаква се инвестициите да нараснат през следващата година до 3,8 % както в еврозоната, така и в Европейския съюз, а частното потребление леко да намалее, тъй като очакваното покачване на инфлацията ще намали ръста на реалните доходи.
Подобрението на показателите на пазара на труда ще продължи и занапред
Очаква се ситуацията на пазара на труда да продължи да се подобрява с умерени темпове, като закъсняла реакция на по-благоприятните циклични условия и вследствие на ограничения ръст на заплатите. Въведените през последните години реформи на пазара на труда и бюджетни мерки в някои държави членки също се отразяват положително на нетния брой нови работни места. Макар и да не се очаква в близко бъдеще преодоляване на различията на пазара на труда, безработицата в еврозоната се очаква да спадне до 10,3 % през 2016 г. и до 9,9 % през 2017 г., в сравнение с 10,9 % през 2015 г. В ЕС като цяло се очаква безработицата да спадне от 9,4 % през 2015 г. на 8,9 % през 2016 г. и на 8,5 % през 2017 г.

Фискалната политика остава благоприятна; перспективите за бюджета се подобряват
Кумулативният дефицит по консолидирания държавен бюджет както в еврозоната, така и в ЕС се очаква да продължи да се понижава през тази и следващата година в условията на икономически растеж и ниски лихвени проценти. Дефицитът по консолидирания държавен бюджет в еврозоната се очаква като цяло да намалее от 2,1 % от БВП през 2015 г. (2,4 % за ЕС) на 1,9 % през 2016 г. (2,1 % за ЕС) и на 1,6 % през 2017 г. (1,8 % за ЕС) при запазване на настоящата политика. Очаква се фискалната позиция в еврозоната да е леко по-експанзионистична през тази година. Същевременно съотношението на държавния дълг спрямо БВП се очаква да продължи постепенно да намалява — от 94,4 % през 2014 г. до 91,1 % в еврозоната през 2017 г. (85,5 % за ЕС).

Инфлацията продължава да се ръководи от цените на енергоносителите
Цените на нефта спаднаха отново в началото на 2016 г., което стана причина инфлацията да премине в отрицателни стойности. Очакванията са тя да остане близо до нулева в краткосрочен план, тъй като цените на енергията са по-ниски, отколкото преди една година. Външният ценови натиск също е слаб на фона на лекото поскъпване на еврото и доста ниските световни цени на производителите. Инфлацията се очаква да нарасне по-чувствително през втората половина на тази година, тъй като цените на енергията постепенно ще се повишават, а цените на вътрешния пазар ще нарастват поради засилващото се вътрешно търсене. Според прогнозите инфлацията на потребителските цени ще достигне 0,2 % в еврозоната за тази година (0,3 % за ЕС) и 1,4 % през 2017 г. (1,5 % за ЕС).
Слабо вероятен глобален растеж
През изминалата година растежът извън ЕС отбеляза вероятно своите най-ниски темпове от 2009 г. насам (3,2% през 2015 г.) вследствие забавянето на нововъзникващите пазари. Перспективите за растежа на БВП на глобално равнище бяха допълнително влошени от по-слабите темпове на развитите икономики, а очакванията за умерено нарастване са белязани от висока степен на несигурност. Световната икономика се очаква да нарасне с 3,1 % през 2016 г. и с 3,4 % през 2017 г.

Европейската икономическа прогноза е съпътствана от значителни рискове
Налице е значителна несигурност при настоящата прогноза. Сред външните фактори, които представляват риск, е вероятният по-нисък растеж на нововъзникващите пазари, особено Китай, което може да засегне повече страни или да се окаже по-лошо от очакваното. Несигурността във връзка с геополитическото напрежение продължава да е висока и може да засегне европейските икономики по-силно от очакваното. Резките промени в цените на нефта или сътресения на финансовите пазари също могат да забавят икономическия растеж в Европа. Освен това рисковете, свързани с вътрешните събития в ЕС, остават значителни, например във връзка с темпа на изпълнение на структурните реформи и несигурността около свързания с членството в ЕС референдум в Обединеното кралство. От друга страна, положителното въздействие на структурните реформи може да изпревари прогнозите, а влиянието на доста гъвкавите парични политики върху реалната икономика да бъде по-благоприятно от очакваното.