Проект -споразумение за ЕСИФ 2014-2020

Правителството одобри проект на споразумение за партньорство на България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г. Документът ще послужи като основа за провеждане на технически консултации с ЕК. Окончателният вариант на споразумението може да бъде представен за одобрение едва след влизане в сила на Регламента за определяне на общоприложими разпоредби за ЕСИФ и след окончателното одобрение от Европейския парламент на Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период.
Споразумението за партньорство определя стратегията на държавата, нейните приоритети и организацията за ефективно и ефикасно използване на ЕСИФ за работа по стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Документът е разработен при спазване на принципа на партньорство с участието на представители на местните власти, социално-икономическите партньори, структури на гражданското общество, академичната общност. В периода 23 юли – 7 август беше проведено и публично обсъждане на проекта, който беше публикуван в портала EUFUNDS.BG (www.eufunds.bg/bg/oicnews/4804/1) за обществени консултации.
Предвид заключенията от анализа на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж, в споразумението за партньорство на България са формулирани четири стратегически взаимнодопълващи се приоритета за финансиране и едно стратегическо териториално измерение. Стратегическите приоритети са:
- образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж;
- научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж;
- свързаност и зелена икономика за устойчив растеж;
- добро управление и достъп до качествени обществени услуги.

Стратегическото измерение е свързано с политиките за местно развитие според спецификата на териториите (градове, селски райони, територии, зависими от рибарство, с туристически потенциал и т. н.) и допълнително териториално измерение на секторните политики (здравна, образователна, социална и т. н.) при програмирането, приложимо в различна степен за всички приоритети за финансиране. Проектът на решение на МС, докладът на министъра на земеделието и храните, законопроектът и мотивите към него бяха публикувани за публично обсъждане в портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Ако България иска да ползва европейски пари през следващите години – до 2020 и дори до 2023 г., това няма как да се случи, ако тя не предвиди и не осъществи тежки реформи в сектора здравеопазване, в сектора образование и в самата система за управление на средствата от ЕС. Това коментира пред Агенция „Фокус” народният представител от ГЕРБ Томислав Дончев, бивш министър по управление на средствата от Европейския съюз. „Реформите трябва да бъдат планирани на ниво детайли при старта на програмния период и трябва да бъдат задвижени до 2016 г. Ако това не се случи, България ще загуби възможността да ползва европейски пари в съответните сектори. Това са т.нар. предварителни условия, които са заложени в проекта за общ регламент. Използвам случая да обърна внимание на управляващите върху този детайл и да напомня, че ако подобни реформи не бъдат планирани и не бъдат осъществени, страната ни няма да може да ползва европейски пари”, добави Дончев.
„По отношение на системата за управление на европейските фондове аз очаквам да разбера къде ще бъде демаркационната линия или границата между тези общини, които ще се финансират от кохезионната политика и от общата селскостопанска политика. Очаквам да разбера какво ще се случи с разработения Закон за управление на средствата от Европейския съюз, който гарантира опростяване на процедурите и интегрирания подход – възможността с един проект да получиш финансиране от 2 или 3 оперативни програми (стария проблем за пътя и тръбата под него). Става дума за детайлно разработени текстове, които трябва да бъдат вкарани на вниманието на българския парламент – една инициатива, по отношение на която се работеше повече от година”, каза Томислав Дончев. Той подчерта, че очаква да разбере и каква е визията на управляващите по отношение на акредитиращия орган – къде ще бъде той, ще има ли подобен орган в България съобразно изискванията на новия регламент. „Очаквам да разбера каква е визията им по отношение на централната координация – къде ще бъде централното координационно звено, кой ще го ръководи и какви ще бъдат неговите функции. С нетърпение очаквам да чуя какви ще бъдат целите, контурите и посоката на тези тежки реформи. Това са отговорните решения, които трябва да се вземат в момента, а не общите литературни приказки”, допълни Дончев.