Прогноза: Дефицит в размер на 1,130 млрд. лв.

Дефицит в размер на 1,130 млрд. лв. (0,6 на сто от прогнозния БВП) се очаква по консолидираната фискална програма (КФП) към края на април 2023 г. на база на предварителни данни и оценки, съобщава Министерството на финансите.

За сравнение, за първите четири месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 8,825 млрд. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева, посочват от ведомството. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС, пише в съобщението.

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на над 19,9 млрд. лв. и нарастват с над 2,1 млрд. лв. (12 на сто) спрямо отчетените към края на април 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с над 2 млрд. лв. (14,6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на сто, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4 на сто основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС.

При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от ДДФЛ и други данъци (вкл. и поради въведените от началото на 2023 г. целеви вноски по параграф 8 от промените на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на над 21 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16,907 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 април 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв.