Превенция срещу наводнения чрез ОП

Средства за възстановяване на критичната водна инфраструктура и предотвратяване на наводненията, да бъдат заложени през следващия програмен период в оперативна програма "Регионално развитие" /ОПРР/ и Програмата за развитие на селските райони /ПРСС/. Това обмислят в консултациите помежду си министрите Нона Караджова, Лиляна Павлова, Мирослав Найденов и Симеон Дянков, съобщи за БТА министър Караджова. Предвижда се в двете програми да бъдат заложени големи суми за адаптация към промените в климата, което включва управление на риска от бедствия и наводнения. В частта за водите оперативна програма "Околна среда" /ОПОС/ приоритетно ще продължи и през следващия програмен период да се занимава с изграждането на пречиствателни станции и ВиК системи в населените места. По действащата ОПОС е финансирано изработването на плановете за управление на риска от наводнения в страната. Въпросът за липсата на средства за поддръжка на амортизиралата водна инфраструктура стана особено актуален след бедственото наводнение в с. Бисер в началото на месеца, където се скъса стената на язовир "Иваново", в резултат на което загинаха 10 човека. Дискусиите за отговорността и реакциите на институции и длъжностни лица се смесиха с въпроси за собствеността на малките водни обекти, тяхното техническо състояние и липсата на средства за поддържането им. До момента по Програмата за развитие на селските райони са пропуснати за усвояване 120 млн. евро за подобряване на хидромелиоративната инфраструктура, коментира за БТА Георги Георгиев, заместник-председател на Българската асоциация по мелиорации. Досега няма никакво придвижване на тази програма, а средства по нея могат да се усвояват до 2015 г., при започнати обекти, отбеляза той. По думите му предвидените в момента по ОПРР над 40 млн. евро за превантивни дейности за наводнения, към които е регистриран изключителен интерес от общините, са крайно недостатъчни. Одобрените проекти бяха много повече от предвидените средства, защото общините и областните управители не са питани на регионално ниво от какво имат нужда, коментира Георгиев. Когато се прави финансовата рамка за следващия програмен период, трябва да се предвиди стабилизиране на водната инфраструктура, смята специалистът. По думите му това е необходимо, тъй като нужните средства във водния сектор са милиарди евро, а националният бюджет няма възможности за подобно финансиране. Всички водни обекти в страната са стари- язовири, корекции на реки, основни отводнителни помпени станции. Повечето "селски" язовири са на 60-70 години и са затлачени, а експлоатационния им живот е не повече от 50. Трябва да се оцени с кои язовири ще се напоява, кои ще предпазват от наводнения и кои няма да се използват, смята Георгиев. Ако дойде време да се използва хидромелиоративната инфраструктура, загубите на вода по нея ще са огромни, посочи специалистът. Според него съвпадение на обилно снеготопене и пролетни дъждове може да доведе до критични ситуации по много от българските реки. По думите на Георгиев дунавската дига, която предпазва много населени места и огромни площи, е много стара, а през последните години там са вложени минимални средства. Най-новите отводнителни станции са построени преди 40 години, те са 37 по дължината на реката, а едва няколко са обновени през последните години, алармира специалистът. Сред критичните за наводнения реки той посочи Марица, притоците й - Тополница, Луда Яна и Кричим, Тунджа - в участъка Ямбол-Елхово, Вит, Осъм, Янтра, Черни и Русенски Лом. Високи водни нива по Дунав ще увеличат нивата и на притоците, затова отсега трябва да се вземат мерки за корекциите на реките и отводнителните станции, смята представителят на асоциацията. В Софийско проблеми могат да създадат река Лесновска и Искър- на входа на дефилето. Перспективите са водата да намалява и през следващите 20 години да бъде по-ценна и скъпоструваща, затова още отсега трябва да се вложат средства във водните съоръжения, смята Георгиев. Язовирите са национално богатство, което трябва да бъде съхранено, добави той.