Почивка по нашенски - „хайде на село”

На гости при роднини или в родното село, малко "кърска" работа и повече мързелуване, вместо наемане на селска къща, са част от представите на българина за почивка в страната през всички сезони. Културният и СПА-туризмът са предпочитаните начини за отдих от чужденците през цялата година. Това показват данни от проучване на консорциум "Синеста", представено днес в БТА от Иво Желев, ръководител на обединението. При изследването на нагласите и предпочитанията на чуждестранните и българските туристи са били направени малко над 51 000 интервюта. Проучването е продължило около 12 месеца, анкетирани са били хора над 15 години, които са направили минимум една нощувка, както през активния, така и извън този сезон, 2009 г. и 2010 г. Проучването е част от проекта "Маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг", финансиран по оперативна програма "Регионално развитие" на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Чужденците, които избират България за почивка, обикновено са така наречените ваканционни туристи. Те отделят повече средства, имат по-специални изисквания към почивката и се подготвят повече за нея. Българите осъществяват евтини пътувания до собствените си имоти, при роднини и приятели и по време на почивката си гледат да свършат и нещо полезно, показва проучването.
Сънародниците ни избират България за отдих заради традицията, защото държат да прекарат почивката с близки и роднини и поради ниските цени. Чужденците също са привлечени от ниските цени. Обикновено отношението им към дестинацията се формира от предишен опит или от споделено от роднини, както и от надеждна информация от интернет и от туроператор.
Българинът е по-стиснат при почивката си и харчи 19 - 25 евро на ден, докато чужденците се отпускат и харчат между 70 и 90 евро. Българинът решава да почива спонтанно - средно две седмици преди ваканцията. Чужденците обмислят отдиха си два и повече месеца преди осъществяването на почивка. Българинът като турист е по-самоуверен. Той твърди, че познава страната като петте си пръсти и в този смисъл се нуждае от сериозна провокация, за да я погледне с други очи. При избор на ваканция сънародникът ни разчита основно на предишния си опит. 95 на сто от българите планират почивката си самостоятелно, докато при чужденците - при 45-60 на сто, това става чрез посредник. Между 45 - 65 на сто от чуждестранните туристи използват предплатени пакети. Българите, които използват тази услуга, са между 8 - 10 на сто, показват данните. Чужденците почиват по-дълго от българите особено през лятото - 9-10 дни, и 6-7 дни през останалите сезони. Летните почивки на сънародниците ни траят 5- 6 дни, а през останалите сезони - наполовина по-малко от броя на нощувки при чужденците.
През периода 2008 - 2010 г. броят на нощувките през лятото при българите намалява от седем през 2008 г. до пет през 2010 г. Според анализа това се дължи на известното закъснение на кризисните процеси у нас спрямо Западна Европа. Чужденците искат да съчетаят при почивката си два и повече видове туризъм. При българите едва 18 - 25 на сто правят подобен отпускарски микс. Между 55 - 72 на сто от всички почивки са на море. Със силен от чужденците интерес се ползват Тракия, Родопите, Рила, Пирин за разлика от относителната липса на интерес към районите на Стара планина, Дунавския и старите български столици, сочи анализът.
Удовлетвореността сред българите и чужденците при почивките в някои от сезоните и целевите групи е почти 100 процента. Делът на неудовлетворените през лятото на 2009 и 2010 г. българи и чужденци е между 8 и 11 процента. Българите са най-доволни от природата, чистотата, спокойствието и качество на обслужване. Чужденците - от природата, отношенията с местните, настаняването, типичната кухня, културните забележителности и условията за ски през зимата. Сънародниците ни и чужденците се оплакват от лошата инфраструктура, българите намират цените за високи, докато за чужденците е почти консенсусно мнението, че цените са достатъчно изгодни. Чужденците са в състояние да се откажат от почивка у нас заради затруднения достъп за хора с увреждания, показват данните от проучването.