Позиция на СМТ за закона за еврото

Във връзка с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗИД ЗВЕРБ), който ще се разглежда на 22.07.2025 г. в Комисията по бюджет и финанси в Парламента, с оглед изключително краткия срок за реакция Сдружение за модерна търговия (СМТ) представя следното принципно кратко становище. СМТ ще подаде допълнително разширена позиция.

1. Общи слабости на ЗИД ЗВЕРБ и избрания подход

1.1.2 седмици преди започване на изпълнение на задълженията на засегнатите лица по закона се предлагат съществени изменения по закон, обсъждан и приет в рамките на година и половина. При този подход не са спазени редица изисквания на Закона за нормативните актове (ЗНА), в т.ч. изискването на чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), във вр. с чл. 77 от Административнопроцесуалния кодекс за провеждане на обществени консултации, чл.26, ал.2 (не е предоставен разумен срок за запознаване с промените), отсъстват публикувани на страницата на съответната институция доклади и мотиви за приемането на промените и предварителна оценка на въздействието.

1.2 Предлаганите изменения и допълнения противоречат на целите на закона да „допълни и улесни въвеждането на еврото“ и на характера му на технически нормативен акт. Така например темата с „противодействие на увеличаване на цените“ е заложена в редица намиращи се на различен етап от процедурата за разглеждане и приемане законопроекти, касаещи регулиране на отношенията по верига на доставка. Считаме, че в голямата си част предложените текстове не следва да бъдат включвани в този закон, а да се поставят за предварително детайлно обсъждане със заинтересованите лица, вкл. относно тяхната целесъобразност, съответствие с приложимата нормативна уредба и възможност (вкл. техническа) за реално изпълнение.

1.3 В последната въвела еврото държава - Хърватска - въвеждането не е било обединено с регулации по ценообразуването и/или налагане на таван на цените.

2. Конкретно по петте най-значими в своята прекомерност предложения за изменение и допълнение на ЗВЕРБ бихме искали да обърнем внимание на следното:

2.1 Въведената в чл.15, ал.4 забрана за увеличаване на цени на стоки и услуги от търговците, когато не са налице „обективни икономически фактори“:

• Противоречи на чл.19 от Конституцията, тъй като ограничава свободата на стопанска инициатива;
• Създава огромна неяснота с оглед абстрактната дефиниция на „обективни икономически фактори“, дискрецията на контролните органи да преценяват дали такива са налични и значително разширените правомощия, вкл. санкции в огромни размери и завишени при по-големите търговци в хиляди пъти спрямо първоначалния вариант
• Горното създава риск от дефицити и ще отнеме инициативата на търговците на намалят цените на определени стоки, за да компенсират загубите от неповишени цени, макар за това да има основание, под опасността от превратно правоприлагане от контролни органи и налагане на колосални по размер санкции.
• Изискването не отчита, че развитието на цените е трудно прогнозируем и динамичен процес, обусловен от множество фактори, специфични за бизнес модела на търговията на дребно. Водещи са както доставните цени, така и потребителското търсене, както и средните постигнати продажни цени на съответната категория продукти, свободно място на даден регал, резултати от сензорни-анализи и др. Потребителската цена се формира с оглед на множество компоненти (напр. транспорт, сграден фонд, заплати, брак, ДДС и много други).
• Макар съществуваща и досега, увеличаването на срока на забраната от 1 месец на 1 година и 5 месеца е изцяло непропорционално.

2.2 Предложените промени в чл. 16 поставят нови изисквания, които в рамките на 2 седмици дори не може да се провери дали са технически изпълними;

2.3 Дублиращи се правомощия на няколко държавни органи (например НАП и КЗП относно чл.15, ал.4), на които са предоставени правомощия за императивно и едностранно определяне на срокове;

2.4 Многократното увеличение на размера на санкциите (особено за големи търговци за определени нарушения - в хиляди пъти над първоначално предвидените) е изцяло непропорционални и противоречат, наред с друго, на принципите от чл. 49 на Хартата на основните права на ЕС;

2.5 Въведената регулация в 15, ал. (1) за оправомощаване на Министерски съвет с неопределени по обем и съдържание права за налагане на допълнителни мерки внася значителна несигурност и непредсказуемост за търговците, като нормата би могла да доведе до значителни вреди на бизнеса и да въведе необосновани, необмислени и прибързани мерки. Тези актове подлежат на непрекъснати и бързи изменения за разлика от законовите норми, което ще засили правната несигурност.

Надяваме се позициите на Сдружението за модерна търговия да бъдат възприети и законопроектът да бъде изцяло преосмислен, на основата на детайлна оценка на въздействието и оценка на съответствието му с европейското и българското право.

Какво пише в законопроекта?

Търговците у нас не могат да вдигат цените на предлаганите от тях стоки или услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори в срок до края на следващата 2026 г. Ако търговците не се съобразят с тези изисквания, ги грозят имуществени глоби, които ще се изчисляват като процент от оборота им за предходната финансова година. Това предвижда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, внесен от Министерски съвет.

Промените предвиждат периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в левове и евро да започне от 8 август тази година и да приключи на 31 декември 2026 година. В рамките на този период ще действа изискването търговците да не повишават цените необосновано. 

"Проблемът в настоящата уредба е, че забраната за необосновано повишаване на цените обхваща само периода на двойно обращение (един месец), но не и по-дългия период на двойно обозначаване на цените", пише в мотивите към законопроекта. БТА припомня, че периодът на двойно обращание, т.е. срокът, в който ще може да се разплаща в левове и евро, ще продължи един месец от началото до края на януари 2026 г. 

За целите на изискването към търговците, предложението за изменение и допълнение на закона разширява дефиницията на "обективни икономически фактори". Според поправките това са "фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе, в т. ч. повишаване на цените на суровини и материали, повишаване на цените на електрическата енергия и природния газ (след приспадане на платените компенсации от държавата по приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ), повишаване на цените на горивата, нарастване на минималната работна заплата, нарастване на данъчноосигурителната тежест, форсмажорни обстоятелства и други".

В случай че юридическите лица и едноличните търговци допуснат спекулативно повишаване на цените, ги грози имуществена санкция в размер 0,5 на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, а при повторно нарушение – в размер 1 на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, предвижда законопроектът.

Когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, се налага имуществена санкция в размер 0,5 на сто от реализирания към момента на установяване на нарушението оборот за период, не по-дълъг от 12 месеца назад, а при повторно нарушение – в размер 1 на сто от реализирания към момента на установяване на нарушението оборот за период, не по-дълъг от 12 месеца назад, пише в предложението за изменение и допълнение.

В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната година над 10 млн. лв. са длъжни да публикуват в последния ден на всяка работна седмица в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за крайните продажни цени на всички предлагани за продажба стоки за този период от състава на голямата потребителска кошница, предлагат вносителите.

При неспазване на това изискване е предвидена имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 200 000 лева.

Разширяват се и правомощията на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите. Те ще имат право да изискват в определени от тях срокове от всяко физическо или юридическо лице всяка информация, която има значение за извършваните проверки, включително за размера на цените за определен от длъжностното лице период, чиято начална дата е не по-рано от 1 януари 2024 г., за начина на ценообразуване, за доставни и производствени цени, за всеки от компонентите, включени в крайната продажна цена на стоката или услугата, както и данни, които имат значение за правилното прилагане на предложените от кабинета текстове

При неспазване на тези текстове юридическите лица и едноличните търговци са застрашени от имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 200 000 лева, се посочва още в законопроекта.

Въвеждат се изисквания как да бъдат обозначавани цените в магазините, като се предвиждат те да бъдат с еднакъв размер, вид и цвят.

В изключенията на двойното обозначаване на цените се добавят цената, посочена на етикети, издавани от електронна везна за измерване на маса, цената на стоката или услугата, визуализирана на автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, и продажната цена, отпечатана трайно върху персонализирани превозни документи на хартиен носител.

Министерският съвет може да определи правила и условия за въвеждане на временна мярка за противодействие в случай на прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги, се предлага още в законопроекта.

Министерският съвет по предложение на Министерството на здравеопазването и на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти може да определя мерки за противодействие на прекомерното нарастване на цените на лекарства и лекарствени продукти, които не се реимбурсират от касата, предлагат още от вносителите.

Периодът на двойно обозначаване на цените за таксиметровите услуги да започне да тече от 31 октомври тази година, предвижда още внесеният в Народното събрание от Министерски съвет законопроект.