Повече европейци на непълно работно време

Европейската статистика показва, че значително се увеличава броят хората, които се трудят на непълно работно време - през миналата година близо 20% от европейците са декларирали, че упражняват трудова дейност на непълно работно време. Най-висок дял на работници на непълен работен ден се наблюдава в Холандия - близо 48%, следват Великобритания, Германия, Дания, Швеция и Австрия, където във всяка една от тези държави - над една четвърт от всички наети лица работят на непълен работен ден. Последното решение на Съда на ЕС в Люксембург дава известни права на милионите командировани или сезонни работници да търсят обезщетения от държава-член на ЕС. Решението на Съда на ЕС гласи, че правото на Съюза допуска държава-член да отпусне обезщетения на командировани или сезонни работници, по отношение на които по принцип тя не е компетентна.
Според Регламент номер 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на работниците-мигранти - работниците по принцип са подчинени на законодателството на държавата-член, в която са наети на работа. Тези, които са командировани в друга държава-член за извършване на определена работа ("командировани работници"), или които работят при условията на временна заетост в друга държава-член ("временно наети работници"), остават подчинени на законодателството за социалната сигурност на страната, в която обикновено работят, а не на това на държавата-член, в която фактически работят. Съдът прави извода, че не може да се изключи тълкуване на регламента, според което държава-член може да отпуска семейни обезщетения, тъй като такова тълкуване може да допринесе за повишаването на жизненото равнище и условията на заетост на работниците мигранти, като им осигури по-широка социална защита от тази, която следва да получат въз основа на посочения регламент. По този начин това тълкуване допринася за постигане на целта на тези разпоредби, която се състои в улесняването на свободното движение на работниците.