Платежният баланс e на дефицит от €600 млн.

Текущата сметка на платежния баланс на страните от Европейския съюз регистрира най-голям излишък от първото тримесечие на 2021 г., достигайки 107,9 милиарда евро през четвъртото тримесечие на 2023 г., което отговаря на 2,5-процентов дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС. Това разкриват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата ѝ.

За сравнение, през предходното, трето тримесечие текущата сметка на платежния баланс на ЕС бе на излишък от 86,2 милиарда евро (2 процента от БВП), а през четвъртото тримесечие на 2022 г. – на излишък от 24,3 милиарда евро (0,6 процента от БВП).

България регистрира дефицит по текущата си сметка при търговия със стоки и услуги (в рамките на ЕС и извън него) през периода октомври – декември 2023 г. - в размер на 800 милиона евро. През предходното тримесечие, приключващо в края на септември 2023 г., салдото по текущата сметка на България бе на излишък от 400 милиона евро, а тримесечие по-рано – през периода април – юни – на излишък от 600 милиона евро.

Текущи и капиталови сметки

През четвъртото в сравнение с третото тримесечие на 2023 г., въз основа на сезонно изгладени данни, в ЕС намалява излишъкът по сметката при търговия със стоки - от 76,1 млрд. евро до 63,9 млрд. евро.

За същия период излишъкът по сметката при търговия с услуги се увеличава -  от 24,4 млрд. евро до 62,3 млрд. евро.

Излишъкът по сметката за първичния доход намаля (от 8,6 млрд. евро до 4,6 млрд. евро), както и дефицитът по сметката на вторичен доход (от -23,0 млрд. евро до -22,9 млрд. евро)

Дефицитът по капиталовата сметка се увеличава през четвъртото тримесечие (-10,5 млрд. евро) в сравнение с третото тримесечие (-0,3 млрд. евро).

Основни партньори на ЕС

През четвъртото тримесечие на 2023 г., въз основа на несезонно коригирани данни, ЕС регистрира излишъци по текущата си сметка с Обединеното кралство (+62,3 млрд. евро), Швейцария (+26,5 млрд. евро), САЩ (+23 млрд. евро), Канада (+9,9 млрд. евро), Бразилия (+9,1 млрд. евро), Хонконг (+8,5 млрд. евро), офшорни финансови центрове (+7,9 млрд. евро), Япония (+6 млрд. евро) и Русия (+1,8 млрд. евро). Дефицит е регистриран при търговията с Китай (-32,1 млрд. евро) и Индия (-0,8 млрд. евро).

Финансова сметка на ЕС

Преките инвестиционни активи (изходящи ПЧИ, портфейлните и други видове инвестиции) на Евросъюза са намалели през четвъртото тримесечие с 375,3 милиарда евро, докато преките инвестиционни пасиви (входящите ПЧИ, портфейлните и други видове инвестиции) са надолу с 370,1 милиарда евро, показват некоригираните спрямо сезонните въздействия данни.

В резултат ЕС е нетен пряк получател на преки инвестиции от трети страни през четвъртото тримесечие, с инвестиции за 5,1 милиарда евро. През същия период портфейлните инвестиции са отбелязали нетен приток от 81,2 милиарда евро, докато към останалите инвестиции – нетен изходящ поток от 89,5 милиарда евро.

Текуща сметка на страните членки (включително потоци в рамките на ЕС)

Що се отнася до общите (в рамките на ЕС и извън него) салда по текущата сметка на страните членки на ЕС, въз основа на наличните сезонно коригирани данни, 15 страни регистрират излишъци, 11 отчетени дефицити, а една членка е постигнала баланс по текущата си сметка през четвъртото тримесечие на 2023 г.

Най-високите излишъци са регистрирали Германия (+68,7 млрд. евро), Нидерландия (+22,6 млрд. евро), Дания (+12,1 млрд. евро), Швеция (+10,2 млрд. евро), Испания и Италия (+8,5 милиарда евро за всяка), както и Франция (+6,5 милиарда евро). На другия край на скалата с най-големи дефицити са Румъния (-6,9 млрд. евро) и Гърция (-6,8 млрд. евро).

 БТА