Още 17 млрд. евро за гръцките банки, икономиката изнемогва

Гръцките банки са получили 17 милиарда евро държавна помощ, за да гарантират ликвидността на банковия сектор, докато икономиката се намира под натиск заради дълговата криза.  
Това обяви финансовият министър Георгиос Папаконстантину след среща с управителя на гръцката централна банка Георгиос Провопулос, съобщава електронното издание на в. "Катимерини".
Банкер номер едно на Гърция казал, че в края на 2009 г. необслужваните заеми са се увеличи до 7,7 на сто, а кредитната експанзия се оценява като анемична заради лошата
икономическа конюнктура на пазара.
Отбелязва се, че с молба за получаването на тези 17 млрд. евро са се обърнали четири крупни банки - Националната банка, Евробанк, Алфа банк и Пиреос банк. Всяка от тях е получила около 3-4 млрд. евро.
Правителството в Атина реши да удължи до юни тази година действието на своя план за подпомагане на ликвидността на банковата система, който бе валиден до 31 декември 2009 г.
Според този план банките се задължават срещу тази държавна помощ да предоставят част от своите акции на държавата и да наложат рестрикции по отношение на доходите на ръководния състав на банките и техните акционери.          
Преди дни гръцките банки, засегнати от серия понижения на кредитния им рейтинг в резултат на настъпилата криза с дълга, се обърнаха към правителството с искане за увеличаване на финансовата подкрепа. Това заяви днес финансовият министър на страната Георгиос Папаконстантину, цитиран от Reuters. “Банките поискаха да използват останалите  средства от спасителния план,” заяви той пред журналисти, визирайки финансовия пакет, одобрен от предишното правителство през 2008 г.
Според публикуван преди ден анализ на в. Financial Times кризата с бюджетния дефицит на Гърция ще донесе две новини: добрата е, че страната няма да фалира през тази година, лошата е, че фалитът е неизбежен  и той ще се случи най-вероятно през 2011 година. Динамиката на държавния дълг на Гърция говори, че страната ще изпусне контрола върху публичните финанси. За да се предотврати най-мрачният сценарий, ще се наложи Гърция да направи изключително големи съкращения в държавните разходи и публичния сектор, подобно на скандинавските страни през 80-те и 90-те години на 20-ти век, пише изданието.