Оставка на м-р Иванов, две квоти във ВСС + отчет на гл. прокурор

В сряда правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка. Това стана ясно от негово изявление от трибуната на Народното събрание, след като парламентът прие конституционна промяна, свързана с квотите във ВСС. Гласуването ясно показа какво е мнозинството по този въпрос, коментира Иванов.Министър-председателят Бойко Борисов прие подадената от Христо Иванов молба за освобождаването му от поста министър на правосъдието. Срещата между двамата се състоя в Министерския съвет в 15,45 ч., минути след като намерението за оставка беше обявено от парламентарната трибуна.„Бяха направени добри крачки за подобряване на съдебната система, но недостатъчни. Поради това не мога да продължавам да изпълнявам длъжността“, посочва в мотивите си Христо Иванов.

Той и премиерът Борисов взаимно си благодариха за добрата съвместна работа и си пожелаха да продължават да работят в сътрудничество. Министър-председателят Бойко Борисов посочи, че министър на правосъдието ще бъде предложен на Народното събрание за избиране след консултации между партиите в коалицията.

Парламентът прие текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на конституцията, които предвиждат функционално разделение на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. Съдийската колегия ще се състои от 14 членове. Тя ще включва председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 6-ма членове, които ще се избират пряко от съдиите и 6-ма членове, които се избират от парламента. Прокурорската колегия на ВСС ще се състои от 11 членове. В нейния състав влизат главния прокурор, 4-ма членове избрани пряко от прокурорите, 1 член, избран пряко от следователите и 5-ма членове, избрани от Народното събрание. 11 от членовете на ВСС, които се излъчват от парламентарната квота на НС, ще бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3. Гласуваните промени не са окончателни, защото законодателната процедура изисква Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията да премине през разглеждане на трето четене, където гласуването ще бъде поименно.
Именно след това гласуване за разпределение на квотите по колегии министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка и заяви, че въпреки, че днес е ден, в който ще бъдат направени важни стъпки в посока на върховенството на правото, това гласуване е станало символична стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенството на главния прокурор.

След процедурно предложение на ДПС парламентът гласува за трети път първия текст от поправките в Конституцията. Със 191 гласа "за" депутатите депутатите приеха поправката главният прокурор да се отчита пред парламента. Остава 7-годишният мандат на главния прокурор, на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Те ще се назначават от президента по предложение на Пленума на ВСС.

Коментар в социалните мрежи

Владимир Каролев написа във Фейсбук:

Гледам през последната седмица в НС извадили томахавките да се бият кой е „по-по-най” за съдебната реформа. Понеже повечето политици в парламента са вече прекалено пристрастни по този въпрос, а повечето журналисти - юридически некомпетентни, питах мой приятел, юрист с безспорна репутация, каква е истината от правна гледна точка. По долу е ретроспекция на случилото се през последните 6 месеца в областта на съдебната реформа и моето мнение за днешното състояние на „сагата” съдебна реформа.
1. Реформаторският Блок и Министър Христо Иванов тръгват с амбициозни предложения за промени в Конституцията, от ВСС, през съдебния инспекторат, та чак до прокуратурата. Съдебна реформа, която да гарантира върховенство на закона и безпристрастност на съдебния процес бяха в центъра на предизборната кампания на РБ.
2. За да бъдат входирани с летящ старт, тези предложения имат нужда от 180 подписа, но опозицията и АБВ се обявяват против някои от текстовете.
3. В лична среща Радан Кънев и Лютви Местан окастрят предложенията, като от тях отпада всичко за прокуратурата. Така в НС се входира „историческият компромис“ със 180 подписа. Последен и с голям зор подписва депутата от Димитър Делчев от РБ, който открито се обявява против окастрящия „исторически компромис“.
4. След като минават на първо четене със 184 гласа, става ясно, че входираните промени ще имат известен полезен ефект, но в никакъв случай няма да постигнат резултатите, които РБ обещаваше в предизборната си кампания.
5. Между първо и второ четене НПО-та предлагат през депутати на РБ, (основно от ДСБ) отново текстовете за прокуратурата.
6. Тези предложения, обаче, са извън обхвата на вече сключения „историческия компромис“ на Кънев и Местан и логично Парламентарната комисия за промени в Конституцията решава да не ги разгледа с почти пълно единодушие.
7. Комисията не може да ги разгледа, тъй като е ограничена от изискването предложенията между четенията да са в обхвата на първоначалния законопроект, присъстващо в собствения й правилник (гласуван от всички депутати) и от правилника за организация и дейността на НС, който се гласува в пленарна зала и е с ранг на закон.
8. Това правило е не само категорично, но и логично. В противен случай, между четенията ще се вкарват безумни поправки на всеки проект за промяна на Конституцията. Например, някой социалист може да поиска да върнем член 1 на Бай Тошовската конституция
9. В крайна сметка, тази сряда ще се гласува именно „историческият компромис“ на Радан Кънев и Лютви Местан текст по текст.
10. След като бъде приет или отхвърлен, ще могат да се правят нови проекти за промяна в Конституцията, които да извървят своя собствен път.
Съгласен съм с много хора от РБ, както и с министър Христо Иванов, че „историческият компромис“ е недостатъчно амбициозен и напълно подкрепям да се входира проект за сериозна реформа на прокуратурата, която аз смятам, че трябва да бъде политически отговорна. И да не може да си правят каквото искат прокурорите. Само, че в момента на дневен ред е „историческият компромис“ Кънев-Местан, подкрепен от ГЕРБ. Той може да бъде приет или отхвърлен, но не и променен. Всички останали истерии през седмицата, че някой си бил провалил съдебната реформа в комисия, зад комисия или пред комисия, са платен PR и лъжи. Ако на някой депутат не му е харесал, да не се е подписвал под него.