Около 341 млн. души използват еврото

Еврото е официалната валута на 20 от 27-те държави членки на Европейския съюз, които заедно съставляват еврозоната. Около 341 млн. души използват еврото ежедневно, което го поставя на второ място сред най-използваните валути в света. Еврото е въведено на 1 януари 1999 г. Тогава то става паричната единица на над 300 милиона души в Европа. През първите три години еврото е "невидима валута" – използва се само за счетоводни цели, например при електронните плащания.

Като пари в брой е въведено от 1 януари 2002 г., когато заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и германската марка. Очаква се всички държави от ЕС с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, да се присъединят към паричния съюз и да въведат еврото веднага щом изпълнят критериите за конвергенция.

За да въведе еврото, държавата трябва да е постигнала висока степен на устойчиво икономическо сближаване, което се разглежда при съпоставяне с изискванията за конвергенция (ценова стабилност, стабилни публични финанси, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс). 

Валутният механизъм ERM II е създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм (ERM), за да може колебанията във валутния курс между еврото и други валути на държави от ЕС да не нарушават икономическата стабилност на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за присъединяване към общата валута. В ERM II централният курс за валутата на държава от ЕС извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо този курс могат да бъдат само в определени граници.

Доклад за конвергенцията

Най-малко на всеки две години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия разглеждат дали държавите членки извън еврозоната отговарят на критериите за конвергенция и следователно са готови да въведат еврото. Всяка от двете институции изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и за основа на евентуални следващи решения. ЕЦБ и Комисията могат освен това да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава извън еврозоната, която желае да се присъедини към еврозоната.

В доклада за конвергенцията се представя оценка на напредъка на държавите членки на ЕС извън еврозоната с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, в изпълнението на критериите за въвеждане на еврото. В момента държавите членки извън еврозоната са България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция. 

За да приемат еврото, държавите трябва да отговарят на критериите, установени в Договора от Маастрихт от 1992 г., наричани Маастрихтски критерии. Икономическите и правни изисквания са установени, за да се гарантира, че държавите членки са готови да приемат еврото и да функционират безпроблемно в еврозоната. В Договора от Маастрихт не е определен график за влизане на страните в еврозоната, а е дадена възможност на страните членки да разработват свои стратегии за изпълнение на условията за въвеждане на еврото.

Страните трябва да покриват следните основни критерии:

- Ценова стабилност - страната трябва да има стабилни цени, като средният темп на инфлация (наблюдавана за период от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати.

- Стабилни и устойчиви публични финанси - планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от БВП; отношението на държавния дълг към БВП не трябва да е по-голямо от 60% от БВП.

- Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията.

- Стабилен обменен курс, който да показва, че икономиката може да устоява на колебанията на валутните курсове - страната трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) поне две години: без значителни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс спрямо еврото.

архив:БТА