Няма да има черна рецесия*

Цветослав Цачев, Елана Трейдинг
За борсовите играчи рецесията е вече факт. При това те оценяват доста тежък мащаб на икономически спад. Фондовите индекси се сринаха през август поради чисто пазарни причини /преоценка на риска и в очакване на пари от Фед/, но и вследствие на процеса на забавяне в реалния сектор в САЩ и Европа. Новините от различни сектори много често показват намаление на икономическата активност, но ми се струва, че икономистите по света се повлияха основно от борсовите спадове, за да започнат уверено да говорят за криза. Загубите в пазарна капитализация, разбира се, имат ефект върху потреблението и инвестиционните планове. Въпросът е доколко тази връзка ще се запази и дали финансов и реален сектор ще си „помагат“ един на друг по пътя към рецесията.
Данните за бизнес климата, публикувани в началото на септември, не дадоха добър отговор на този въпрос, защото анкетите бяха попълвани още преди да се разгърне мащабът на борсовата корекция. Тази седмица станаха известни отговорите за състоянието на индустрията в края на третото тримесечие.
Бизнес климатът (ISM-индексът) в индустрията е на равнището от 51.6 пункта или малко над разделителната линия между възход и стагнация в икономиката. Ако търсим паралел с възстановяването от предишната криза, се вижда, че е нормално да има охлаждане. Но пък темповете на спад са доста бързи. Дали това е източник на притеснения, става ясно като се погледнат детайлите за всеки компонент на индекса. Оказва се, че при новите поръчки и текущото производство има по-силен спад в отговорите за подобрение спрямо покачването на отговорите за влошаване. Тоест, по-голяма част от бизнеса отчита запазване на темповете на растеж. Друго интересно наблюдение е, че процентът отговори за влошаване не надхвърля стойностите от октомври-ноември миналата година. И е доказателство за охлаждане на икономиката, а не за рецесия. Друг интересен момент е състоянието на износа, защото основен търговски партньор е Европа с дълговата си криза. Влошаването на поръчките за износ се отчита при по-малко фирми спрямо месец назад, но като цяло има позитивен ефект върху индустрията плюс подобрение за септември спрямо август. В компонентата на заетостта няма добри новини – влошаване отчитат най-много фирми от началото на 2010 г. досега и съответно най-малко са отговорили, че има подобрение. Тоест, компаниите са консервативни в увеличение на служителите и на разходите за заплати. Процентът без промяна остава висок и на нива, които отговарят на ранния етап на растеж в икономиката. Проблемът е в ниското равнище на фирмите, които увеличават служители си и съответно високо ниво на тези, които съкращават.
Ситуацията в Европа
В Европа също се наблюдава охлаждане на бизнес климата. PMI-индексът за промишлеността е под 50 пункта за втори пореден месец, но спадът му се забавя. Има прилика с месеците преди големите фалити през 2008 г., което означава, че влошаването ще стане факт едва при нова банкова криза. Съмнявам се обаче, че правителствата и ЕЦБ ще оставят да се повтори ситуацията тогава. Показателят за доверие в индустрията в Еврозоната също намалява, воден от очакванията за производството и понижаването на поръчките. Интересно развитие има при поръчките за износ – до преди месец компонентата им намаляваше доста по-слабо, но влошаването й се ускори. Дали затова позицията на Германия към подкрепа на Гърция омекна? В показателите за заетостта и запасите също има влошаване, но никой не е на опасно ниско ниво. Стабилизирането на PMI-индексът означава, че очакванията са прекалено песимистични на този етап, но и Еврозоната е доста по-близо до криза от САЩ.
Каква е ситуацията в България?
Показателите за бизнес климат и доверие са стабилни и на високите си нива от кризата досега. Очакванията на мениджърите са по-песимистични, но текущата ситуация е добра и нивото на поръчките в последното проучване не се влошава. Засега ефектите от кризата нямат отражение върху отговорите на проучването за бизнес климата. Влошаването в еврозоната обаче скоро ще се усети и у нас. По-вероятно е спадът у нас да бъде по-чувствителен, тъй като българските компании са сред доставчиците на машини и суровини за европейската индустрия. Данните постфактум ще покажат доколко българските фирми са се адаптирали след кризата.
Мащабите на кризата ще определят до каква степен ще се развие корекцията на финансовите пазари. Песимизмът на инвеститорите е много голям, а разминаването с данните създава предпоставки за формиране на дъно през следващите няколко седмици, ако няма фалит на финансова институция и срив на доверието на междубанковия пазар.
Ситуацията през 2008 и през 2011
Ще очертая важните разлики между ситуацията днес и преди три години, които не потвърждават черните прогнози за нова силна рецесия:
Един голям длъжник /Гърция/ с проблеми спрямо огромен брой собственици на жилища през 2008 г. Южната ни съседка може да бъде спасена от фалит, докато всички програми за подкрепа на ипотечните заеми бяха следствие на кризата;
Кредитори на Гърция са европейски банки и особено правителства от eврозоната спрямо банки и инвеститори през 2008 г. Повечето от държателите на дълга могат да преструктурират задълженията или да окажат допълнителна помощ, без това да се отрази на капиталовата им адекватност и загубите им да ги доведат до фалит. Мащабите на проблемните задължения са много по-малки от трилионите долари в ипотечни заеми;
Няма опасност от рязко увеличение на безработицата, което да свие силно потреблението и да доведе до допълнително нарастване на лошите банкови кредити, така както стана преди три години. Фирмите няма да намаляват масово разходи със съкращения, а просто ще отложат плановете си за наемане на работна ръка;
Строителството няма да се свие рязко, така че да се отрази на растежа в сравнение с 2008 г., когато беше основен двигател на БВП. В годините на бум секторът формираше половината от растежа на щатската икономика;
Държавните стимули имат все по-слаб принос за растежа, а рестриктивните мерки от местните органи на управление в САЩ се усещат осезаемо през последните две години. Тоест, не предстои рязко влошаване в средата на годината. Поскъпването на имотите до 2007 г. допринасяше за надутите приходи в бюджетите на местните органи на управление като разликата след кризата беше осезаема.
Черните прогнози пресилени
Не виждам потвърждение на черните прогнози. Криза не възниква автоматично заради нарастване на броя на фирмите без промяна в дейността им. Годините на възход и неразумно харчене с трупане на дългове преминаха. Нулевите лихви не са достатъчни, за да съживят стария модел за растеж. Икономическият цикъл ще се характеризира с по-малки флуктуации между подем и криза – точно в такъв период навлизат развитите икономики.
Пазарите обаче няма да се успокоят. Дори напротив – движенията на цените ще са значителни по чисто пазарни причини. Песимизмът на инвеститорите вече свали цените на акциите до много ниски нива спрямо финансовите резултати на компаниите, дори и след като бяха ревизирани надолу прогнозите за печалбите им. Седмица преди старта на сезона на отчетите виждам повече причини да се говори за предстоящо дъно и стойност в цените на акциите, отколкото за нова криза и повторение на октомври 2008 г. Банките в Европа трябва да се избягват поради ниското равнище на капитал, докато сред щатските има доста добри инвестиционни възможности. Суровините също пострадаха и може би е добре да се изчака, преди да се инвестира в тях. Златото вече не е инвестиция, а най-мащабната спекулация за 2011 г., така че с него всичко е възможно. Но практиката показва, че еднопосочните движения на някой актив не свършват добре. Големите технологични компании се търгуват на много атрактивни коефициенти за оценка, комбинирани с конкурентни предимства, огромен кеш и предпочитанията на потребителите. И „кризата“ днес е отлична възможност.
Оригинално заглавие:Търси се ...рецесия