Номадско пчеларство

За да предлагат богат асортимент от биологично чист мед, двама братя от новозагорското село Омарчево развиват т. нар. номадско пчеларство. Семейната ферма на Станимир и Динко Диневи поддържа над 450 кошера, част от които мести според цъфтежа на растенията в три области на страната – Стара Загора, Ямбол и Сливен. Подновяваме традицията и на производството на домашен оцет от ябълки, дренки, шипки, бъз и смокини, разказаха пред БТА двамата по време на участието им в регионалното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол.

Производството на мед и пчелни продукти е родова традиция, наследена от прабаба ни, каза Станимир Динев. През далечната 1930 година тя е получила първия си кошер – от тогавашния прост тип, наречен тръвна, правен от сплетени върбови или лескови пръчки. За да го заслужи, тя е работила като ратай цяло лято. Накрая са ѝ дали само една куха тръвна, без долната част с пчелната пита. Но това е началото, тя е успяла и ние се гордеем с всички поколения, занимавали се с този занаят, посочи производителят.

В днешни дни двамата братя, заедно с баща си, се грижат за стотици кошери, една част от които са стационарни в селата Омарчево и Дядово. „Останалите ги местим, за да уловим различна паша. Първо е рапицата, после акацията, кориандърът. Пренасяме пчелите и в Гурковския край, също така на южния склон на Стара планина край с. Нова махала (община Николаево). Там добиваме нашия горски мед – предимно от драка, липа, меша и мащерка. Много е хубав и ароматен, много е търсен от клиентите”, разказва Станимир Динев.

По думите му локацията е изключително важна, за да „се хванат” специфичните аромати и вкусове. „Друга наша гордост е балканският мед, който добиваме на 600 метра надморска височина в Сливенския Балкан край Бяла паланка”, допълни той.

Сред новите артикули, които предлагат е „иновацията 4 в 1”, както я наричат. Това е най-мощният имуностимулатор, в който са комбинирани крем мед, пчелен прашец, чист прополис и пчелно млечице. „Много хора знаят за въздействието на тези четири съставки и се опитват сами да си ги смесват, но не се получава в такъв хомогенен вид, както ние го правим. На гранулките прополис, например, им трябват поне 20 дни, за да отдадат полезните си вещества в меда, с който са смесени. Затова и ние им даваме нужното време, преди да ги предложим на потребителя”, обясни Станимир Динев.

Сред търсените от клиентите продукти е и студенопресованият домашен сок от арония. Правим го с плодчета от наши собствени насаждения, които разширихме наскоро с още няколко декара. От сока обаче трябва да се приемат само между 30 и 50 милилитра на ден от един човек. В по-големи дози е възможно да причини световъртеж, защото сваля кръвното налягане, разказа още той.

Семейната ферма се обръща и към възобновяване на производството на домашен оцет от всякакви плодни дръвчета в тяхната овощна градина. В момента сме на етап технологично оборудване на цеха в с. Омарчево и получаване на нужните разрешителни и сертификати. Планираме го като бутиково производство, продукцията ще се предлага само на индивидуални клиенти – чрез директна поръчка или продажба по базари и изложения, посочи Станимир Динев.

Двамата братя споделят, че подобно на много други пчелни ферми, и те виждат бъдещето си в намаляване обема на произведената продукция. Трябва да е толкова, колкото можем сами да пласираме. Преди добивахме около 10-12 тона мед годишно, но последните три години бяхме на ръба на фалита заради ниските изкупни цени. Най-честата причина е евтиният внос от Украйна. Той влиза дори и през Гърция. С колеги от бранша коментираме, че когато се отчитат официални данни за повишен внос на гръцки мед, всъщност никой не казва каква част от него действително е от Гърция и каква реално не е, коментираха още пчеларите.

От две години сме по изложения и смятаме, че това е правилният път. Много ни радва, че все повече хора разчитат на качествената, чиста храна. Мисля, че това е бъдещето – да се върнем обратно към истинските неща от природата. А и личният контакт с потребителите, когато харесват нашите продукти и отново ни търсят – това има много по-голяма стойност от чисто финансовата страна на нещата, каза още Станимир Динев.