EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Нови урбанистични оси след 30 години

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Нови урбанистични оси след 30 години

mail14:00 | 22.04.2015прегледи 958 коментарикоментари 0


СофияЕкатерина Тотева, Валерия Димитрова, БТА
След двадесет - тридесет години в България ще се
оформят нови урбанистични оси - София - Пловдив, София - Перник,
а територията между Варна и Бургас ще се развие като една
курортно-селищна агломерация. Това каза в интервю за БТА проф.
д-р Константин Калинков от Катедра "Икономика и управление на
строителството" от Варненския икономически университет.
От урбанистична гледна точка, населението отива в
по-големите градове, защото големият град дава по-голяма
възможност за професионална реализация и стандарт на живот,
коментира специалистът в областта на териториално устройство,
урбанистика и недвижима собственост. Според него, за да се
преодолее тази тенденция, е необходимо разработването на
урбанистична концепция за определяне на инвестиционна
привлекателност на регионите и градовете в България за период от
20-30 години, успоредно с демографската и икономическата. В
изготвянето й трябва да се включат както урбанисти, така и
икономисти.
Тази концепция за инвестиционна привлекателност на
регионите и населените места в България, трябва да стане база на
правителството за балансиране на вътрешнорегионалните
различия. В концепцията трябва да се определят териториите и
населените места, които са инвестиционно привлекателни, а
останалите да бъдат включени в специална социално-икономическа
политика на държавата, смята ученият.

Следва пълният текст на интервюто:

Проф. Калинков, по последни данни на НСИ към
края на 2014 г. у нас без население са 164 селища. Какво според
вас е основното предизвикателство пред страната за справяне с
този проблем?

Според Закона за регионално развитие,
където са записани районите за планиране като териториални
единици на страната, е необходимо те да станат
административно-териториални единици и усилията на държавата да
се концентрират в тези шест района.
Областните центрове, които ще влязат в районите за
планиране, ще станат центрове за икономически растеж. В
икономически план външните финансови донори - Световната банка,
МВФ, Европейският фонд за регионално развитие ни критикуват, че
инвестициите се насочват към 28 области, а не към шестте района.
Ефектът е много по-голям в икономически план, ако инвестициите
се насочват към по-малко на брой територии. От друга страна
сегашните области са бившите окръзи. Имаме 28 области, но нищо
като структура и организация не се е променило.
Регулационната функция на държавата е да
балансира социално-икономическите различия между големите
общини, и по-малките, за да могат по-малките общини (които са
около 50 на сто от общия брой) да достигнат в икономически план
до т. нар. площадка на адаптиране към пазарните условия. Ако
това не се направи, ще има много богати и много бедни общини,
което е характерно за някои съседни държави.

Как ще коментирате продължаващата повече от
тридесет години миграция към големите градове?

От урбанистична гледна точка, населението
отива в по-големите градове, заради по-развитата икономическа
база и по-голяма възможност за професионална реализация и
стандарт на живот. Старите българи са казали, че пътят към
големите градове е като пътят към оня свят, връщане назад няма.
Една трета от населението живее в три града - София,
Пловдив и Варна, където се създава над 50 на сто от БВП на
страната. Тази тенденция ще продължава от гледна точка на
механичния прираст. София ще се превърне в силен административен
и икономически център, съпътстван от затихваща периферия.
Лидерството на София ще се постигне на основата на това, че
градът е включен в Европейската мрежа на столичните градове,
затова, че от 5-те трансгранични европейски транспортни коридора
три преминават през столицата. Не на последно място в София са
концентрирани основна част от IТ специалистите на страната,
което ще определи и насочването на инвестициите в тази област
към столичния град.
България не прави изключение от света, относно
факта, че с най-висока инвестиционна привлекателност е
крайбрежната територия. В тази насока е сегашното състояние и
развитие на Черноморското крайбрежие.
За стабилизирането на населението в дадена
територия в основата стоят икономическите условия, които дават
възможност то да реши ежедневните си проблеми, да развива
икономически дейности (малък и среден бизнес). При база три евро
и двайсет цента часова ставка в страната и четиридесет и осем
евро часова ставка в Люксембург, който и да е икономист трудно
ще реши този проблем.
В икономически план най-негативно отражение има
съотношението между трудоспособното население и това в пенсионна
възраст. Това обстоятелство налага големи инвестиции в
иновационни продукти, които ще доведат до повишаване на БВП на
човек от населението, т.е. икономика на знанието.

Къде е мястото на държавата в овладяването на
регионалните дисбаланси?

На страната й липсва урбанистична концепция
за инвестиционна привлекателност на регионите и градовете за
период от 20-30 години, успоредно с демографската и
икономическата. В изготвянето й трябва да се включат както
урбанисти, така и икономисти (т.е. да има силно
интердисциплинарен характер).
Тази концепция за инвестиционна привлекателност на
регионите, трябва да стане база на правителството за разрешаване
и балансиране на вътрешнорегионалните различия. В нея трябва да
се определят териториите, които са инвестиционно привлекателни,
останалите да бъдат включени в специална -
социално-икономическа политика на държавата, смята ученият.
В икономически план не е оправдано да се инвестира
навсякъде по-малко, заради самия процес. Например по-добре е в
обезлюдяващите райони да се инвестира в средищни училища, в
които образованието да е адекватно на това в по-големите
областни градове. Иначе обричаме децата от тези райони да
изостанат от учениците в големите градове, което ще даде
отражение на икономическото развитие на съответната територия и
тяхната конкурентноспособност.

Какво е мястото на изчезващите населени места
в тази бъдеща урбанистична концепция?

Ако го има населеното място, но
населението вече го няма, икономическият интерес остава, защото
теренът остава. Хората имат наследници, а те своите
инвестиционни интереси и в това е смисъла на концепцията - да се
повиши инвестиционната привлекателност на тези райони на базата
на някои икономически дейности, които не са съществували, но
има реална възможност да се развият. Затова, когато давам
курсови работи на студентите си, винаги им казвам първо да
отделят населените места с двеста - петстотин жители, защото те
са безперспективни. Никой уважаващ себе си инвеститор няма да
инвестира там, където най-младият жител е кметът, който е на
шейсет години.

Можем ли да си направим наша силиконова
долина на тези обезлюдени места?

За подобни центрове са нужни големи
инвестиции. Такива ние нямаме, а научноизследователските
институти трудно оцеляват в нашите пазарни условия. Ако
държавата даде тласък на науката от гледна точка на иновациите,
ние можем да локализираме дейности свързани с високите
технологии в определени територии на страната.

Възможно ли е да се появят нови градове в
България?

За нови градове не мога да кажа, защото в
икономически план за да се появи нов град трябва да има условия
за създаване на поминък на населението поне за пет поколения
напред. Трябва да се отбележи, че ще се развие урбанистичната ос
София - Пловдив, София - Перник, а територията между Варна и
Бургас ще стане една курортно-селищна агломерация след двайсет
години. Това ще бъде наложено от пазарната икономика. Развитие
на тези процеси ще дадат и основните трансевропейски транспортни
коридори, които минават през България, особено върху населени
места, които са близко до тях, както и развитието на населените
места по Дунавското крайбрежие.
Много важна е ролята на коридор номер осем. Той ще
даде икономически тласък на развитие на Североизточния и
Югоизточния район за планиране. В тази част на страната
икономическите функции имат основно сезонен характер. Това
определя факта, че тази територия може в социално-икономически
план да изостане от Северозападния район за планиране с център -
София.
След двадесет-тридесет години Югозападният район
за планиране, благодарение на София, ще бъде начело в
социалноикономическото развитие на страната. Тези
социално-икономически различия водят до демографските различия и
в този смисъл не можем да очакваме стабилизиране на тези
процеси, без да се стабилизира икономическата база, без което
демографският проблем ще се задълбочи. След двадесет години,
което и правителство да дойде на власт, ще трябва да вземе
непопулярна мярка - или драстично да вдигне пенсионната възраст,
или да вкара трудов ресурс от чужбина.
 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg