Натурални сокове: Консумация↓

Продуктовата категория на натуралните сокове, както и повечето бързооборотни стоки, не беше подмината от общата вълна на свиване на потреблението на българските домакинства. Това се потвърждава и от сравнението на данните на Маркет ЛИНКС между юни 2010 и юни 2011 г.
Консумацията на натурални сокове се свързва повече с емоционални мотиви, отколкото с рационални и за не малка част от българите те са по-скоро „лукс” отколкото ежедневна „потребност”. Това естествено се определя и от цената на категорията, която е по-висока в сравнение с конкурентните под-категории на бутилираните води, газираните напитки и плодовите сокове.
Според актуалните резултати от национално-представително проучване, делът на консуматорите се е свил с близо 10% за една година, но въпреки това, към настоящия момент, във всеки седем от десет български домакинства се пият натурални сокове.

Позициониране на марките
Структурата на пазара изглежда относително фрагментирана (на спонтанно ниво бяха регистрирани близо 30 марки) и се характеризира с един изявен лидер (Cappy), който е предпочитана марка за всеки четвърти, а общият дял на домакинствата, които консумират марката е 45% (от всички).
Първата позиция на марката до голяма степен се дължи и на много добрата дистрибуция във всички канали, потвърждаващо се от централното позициониране на Cappy по тип населено място. Това пряко влияе и върху високите стойности по индикатора познатост, който с успешната комуникация са основни елементи от изграждането на силната търговска марка.
Българските марки Queens, BBB и Florina обособяват относително отделна и самостоятелна група и са следващите най-консумирани марки в страната. Любопитно е почти пълното припокриване на Queens и Florina по отношение на профила на техните консуматори, както по доход, така и по тип населено място. Това подсказва за близка по структура дистрибуция и позициониране в един и същ сегмент.
Вносните марки Happy Day и Bravo (и двете на австрийската Rauch) заемат примиум сегмента заедно с Granini, Pfanner и Santal, които са с по-ниски дялове на консуматори.
От марките на търговските вериги най-добро представяне има Clever, очаквано с позиции в градовете. Резултатите на Aro, FF Вкус и едноименната марка на Lidl са далеч от лидерите, но все пак се консумират от между 1% и 4 % от българските домакинства.

Комуникационни активности
В ситуацията на свиващ се пазар, компаниите сякаш стават по-активни в комуникацията с потребителите. През последните няколко месеца имаше кампании не само на лидерите в сегмента, но и на по-периферните марки на пазара. В телевизионните канали рекламираха, както българските марки Queens и Florina, така вносните и Cappy, Rauch с Happy Dаy и Granini. Активности имаха и Derby и Prisun, които са по-широко познати с газирани и плодови напитки.
Ефектът от кампаниите на марките е най-ясно видим при Cappy, която е и най-позната марка натурални сокове, както на спонтанно, така и на подпомогнато ниво. С много близки позиции по отношение на запомнеността на рекламите са Queens и Rauch с Happy Day. Разпределението по индикатора познатост поставя марките почти в двете крайности на скалата.
Българските марки се позиционират много близко в потребителските възприятия, което може да бъде разглеждано и като индикатор за твърде сходен имиджов профил на Queens, BBB и Florina. Резултатите показват, че усилията на Queens (собственост на полската Tymbark) в посока на изграждане на нов имидж, изглежда, постигат известен ефект.
Бъдещето на натуралните сокове все по-често ще среща конкуренцията на други продукти от категорията на безалкохолните напитки. През последните години, популяризирането на културата на здравословното хранене води до известно препозициониране на продуктовата група на натуралните сокове в масовите нагласи. Редица потребители, нареждат категорията след прясно изцедените сокове и бутилираните минерални води. Възможно е това да доведе до насочване на част от високо статусните консуматори към по-здравословните напитки. От друга страна, натуралните сокове имат значим пазарен потенциал сред консуматорите със средни и по-ниски доходи, който би могъл да бъде реализиран при едно постепенно възстановяване на материалния статус и потреблението на българските домакинства.