Навици на плащане. В Европа + България

Културата на плащане в европейските държави се подобрява – това показват данните от ежегодното проучване на EOS Груп за 2015 г. „Навици за плащане в Европа“. Положителната тенденция е налице и в България, макар и все още страната да е в дъното на класацията по редовни плащания – средно 74% (70% през 2014 г.) от фактурите се плащат в договорените срокове при 78% за Европа (спрямо 75% година по-рано).
С 28% забавени и отписани плащания общо за 2015 г. (при 33% през 2014 г.), българските бизнес клиенти са по-недисциплинирани дори от тези в Гърция и Русия, където сме свидетели на сериозни икономически кризи. Гражданите, от своя страна, бавят или оставят неплатени общо 22% от фактурите си, докато през миналата година този дял е бил 26%. Подобрението в целия регион на Източна Европа, е по-забележимо при бизнес клиентите – забавените и отписани плащания при тях намаляват от 29% на 26%, докато при гражданите спадът е от 25% на 23%. Данните за цяла Европа показват сходни тенденции – спад на забавените и отписани вземания при бизнес клиентите от 27% на 23% и от 22% на 20%, съответно за гражданите.
Срокът за отсрочено плащане в България тази година не отбелязва промяна и остава 33 дни спрямо 36 дни средно за Източна Европа и 34 дни за цяла Европа. Сроковете на забава на фактурите след падеж от своя страна отбелязват подобрение – при средно 29 дни забава през 2014 г., през текущата година плащанията в България се бавят с 22 дни след падежа или отчитаме съкращаване на периода на просрочие за бизнес клиенти и граждани с една седмица. Периодът на забава след падежа в Източна Европа и Европа е идентичен и също намалява – от 27 дни през 2014 г. до 21 дни през текущата.
Данните по сектори показват най-голямо подобрение в сферата на търговията – 23% просрочени и отписани вземания при 37% година по-рано, докато секторът на промишлеността единствен отчита влошаване – от 24% на 26% забавени и несъбрани вземания. Доставчиците на услуги отчитат спад от 30% до 28% по този показател. При периода на просрочие търговията отново е първенец със скъсяване с една трета на срока на забава – от 33 на 22 дни.
Основната причина за забавяне на плащания в България от страна на бизнес клиенти остава временната липса на ликвидни средства (51%), докато на второ място са просрочените вземания от собствени клиенти (т.е. междуфирмената задлъжнялост). Ситуацията в Източна Европа, а и в Европа като цяло е сходна – като двата фактора са основни причини за забавяне на плащане от бизнес клиенти, с тази разлика, че в България „просрочените вземания от собствени клиенти“ е посочвана значително по-често (в 44% от случаите при 35% в Източна Европа и 32% средно за цяла Европа).
От страна на гражданите в България безработицата (32%) и временната липса на парични средства (29%) са основните причини за неплащане. Спрямо 2014 г. се увеличава процентът на просрочие поради разсеяност (от 12% на 19%) и наполовина намалява този за умишлено неплащане и измама (от 31% на 15%). Безработицата е топ причина за неплащане в цяла Европа (49%), като на второ място на изток се нарежда свърх задлъжнялостта на гражданите (30%), а на запад – неплащането поради разсеяност (37%).
Топ 5 на проблемите за бизнеса, причинени от забавени плащания, са липса на ликвидност (40%), намалени печалби (38%), по-високи разходи за лихви (23%), възпрепятстването за създаване на нови работни места (22%) и намаляването на инвестициите на компаниите (21%) – заплахите са по-често срещани у нас в сравнение със средните нива в Европа.
„Като цяло компаниите, които се справят по-добре със събирането на дълговете си са тези, които управляват процеса и вземат превантивни мерки като предварително проучване на клиентите и на тяхната платежоспособност, изрядна документация по сделките. Като важен фактор отчитаме и навременното включване в процеса на външни специалисти по събиране на вземания. Българският бизнес е все по-активен и по този показател доближаваме Германия, която е първенец по финансова дисциплина“ – твърди Райна Миткова, управител на ЕОС България. В същото време наполовина намаляват компаниите, които нямат стандартизиран процес по управление на вземания от своите бизнес клиенти - от 6% през 2014 г. на 3% през настоящата. „Считаме, че това е правилният подход, чрез който може да се ограничи междуфирмената задлъжнялост, която е сред основните причини за трупане на дългове в бизнес сегмента“, допълва още Миткова.