Мрън, мрън за цените

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

През последните седмици упорито се говори за цените – едни били много високи, а пък други били много ниски. Разбира се, моментално се появиха капацитети, които подеха песента за намеса на държавата – да се ограничи поскъпването на храните и да се борят ниските цени във веригите. Как се съчетават тези двете не е ясно и на самите капацитети, но всеки си бута за своето.
Нека започнем с високите цени – цените на храните скочили много и сега цяла Европа се захванала да решава този проблем. Под цяла Европа, най-напред се разбира Кипър, където правителство сложило таван на цените с благословията на ЕС – не точно разрешение, по-скоро липсата на забрана за такова действие. Подобна мярка в Кипър не е изненада – това е единствената държава в Европа, където властта си е изцяло в комунистическата партия. Въобще, страхотен пример за чело на роден вестник.
Към примера на Кипър се добави и новината, че ЕС обсъжда мерки срещу високите цени на храни и горива, като хвърля основната вина върху финансовите спекуланти. Тези констатации обаче имат силно политически характер – все пак, най-добре е някой финансов спекулант да е виновен, а не правителствените политики. Всички тези дебати се базират на доклад на Комисията, където изрично се твърди, че спекулациите дърпат цените нагоре. Това, което не бе споменато в България обаче е, че този доклад бе забавен след бурна реакция на френският президент Саркози – причината, е че в медийното пространство се появи чернова на доклада (виж тук и тук), която не обвинява спекулантите за високите цени. Намесата на политиците обаче промени заключенията. Случката напомня на докладите за глобалното затопляне – учените пишат едно, политиците го редактират.
Факт е, че цените на горива и храни тръгнаха нагоре – не толкова заради спекулации, колкото заради държавни политики и конфликти, както и чисто климатични причини (виж „Политици помпат цените на храните”). Колкото до спекулациите с цените на храните, това съвсем не е ново явление – спекулациите ги има в що-годе съвременен вид поне от края на XIX век, като още тогава дори и фермерите, които имат някаква реална продукция за продажба са спекулирали на борсата с „виртуална” пшеница.
Всичко това е ясно, но то не ни води към някакви бомбастични изводи, че щом цените са високи, то държавата трябва да се намеси – няма държава, която да се е намесвала активно в ценообразуването, пък било то и на храни, и по някакъв начин да е просперирала от това. Точно обратното, това е пътят към по-сериозните проблеми. Таван на цените означава само едно – цените ще са ниски, но няма да ги има стоките. Каква полза от ниската цена на хляба, ако в магазина няма хляб? Няма как административно да се пребориш с високите цени.
Решението на проблема с високите цени се крие в конкуренцията. Конкуренцията, която понякога работи толкова добре, че хората започват да се оплакват от ниски цени – доставчиците на веригите били притискани (разбирай притискани от конкуренцията), а земеделският министър направо си каза „ниските цени са вид измама за потребителите”. Не е много ясно как се обяснява на обикновен човек, че ниските цени в магазина са измама и са голям проблем.
Тезата е, че веригите държат пазара изцяло – един вид или продаваш там или никъде, тоест няма избор. Да, ама не. Веригите определено се конкурират с малките магазинчета – такива има във всеки град и всеки квартал. В моя квартал в София например, има над 10 малки семейни магазинчета и две големи вериги – всички предлагат избор на клиентите си. Да, веригите взимат бизнеса на кварталните магазинчета, но това не означава, че вторите са изчезнали. Просто големият магазин си има своите предимства и постепенно намира мястото си, но това не отрича напълно кварталния магазин.
Стигаме до тази ситуация – веригите не са пълни господари, но имат сериозно влияние на пазара. Какво разбираме обаче под вериги? Защо веригите се цитират като едно цяло, сякаш са собственост на един и същ човек и не се конкурират помежду си? Точно обратното, в страната има много вериги и те очевидно се конкурират бясно за клиенти. Ако някой не е съгласен с подобно съждение, то нека се наслади на това скорошно клипче в стил „хора се бият за евтини банани”. Ако веригите действат съгласувано, то защо ги има всички тези промоции? От кога „липсата” на конкуренция води до по-ниски цени?
Изводът е ясен – веригите имат сериозно влияние на пазара и се конкурират силно помежду си. В такава обстановка могат да се очакват ниски цени и много промоции – те са факт, тоест практиката потвърждава логиката. Мрънкането за натиск е просто мрънкане против конкуренцията – определени бизнеси очевидно търсят пазарната си нисша сред законодателната и изпълнителната власт.
Накрая, ще завърша с един текст от Лудвиг фон Мизес. В своя основополагащ труд „Човешкото действие”, в главата „Правителството и пазара”, Мизес дискутира „справедливата” цена. Мизес пише така: „За човек е „справедливо”, когато цената на продуктите и услугите, които продава расте все повече и когато цената на продуктите и услугите, които купува пада надолу. За фермера, например, цената на пшеницата, колкото и висока да бъде, изглежда „несправедлива”. Капацитетите в България разсъждават точно, както Мизес е написал, но без кавичките на думата справедливо. Мизес пише още – „концепцията за „справедливата” или „честна” цена е лишена от всякакъв научен смисъл; това е маска за пожелания; стремеж към някакво състояние, различно от реалността”.