EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Моментът на истината за ЕЦБ. Какво става с Гърция?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Моментът на истината за ЕЦБ. Какво става с Гърция?

mail11:10 | 22.01.2015прегледи 1315 коментарикоментари 0


Финансовите пазари и икономистите са убедени, че президентът
на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги се готви да
представи агресивна програма за количествено смекчаване, целяща
да подкрепи затруднената икономика на еврозоната, отбелязва ДПА.
Днешният ден може да се окаже моментът на истината за Драги.
Повече от шест месеца след изявлението, че ЕЦБ обмисля нов
план за стимулиране на икономиката, Драги
изглежда се готви да използва днешното заседание за начало на
схема за изкупуване на държавни облигации на стойност над 500
милиарда евро (578 милиарда долара). Толкова агресивно
количествено смекчаване трябва да насърчи икономическия растеж и
да премахне заплахата от дефлация в еврозоната.
Ако финансовата институция с централа във Франкфурт не
представи програма за изкупуване на държавни облигации, то това
може да предизвика сътресения на световните финансови пазари.
Драги преодоля вече няколко законови пречки пред плана си,
след като миналата седмица Съдът на ЕС даде зелена светлина на
програмата за изкупуване на държавни облигации. Това изкупуване
ще бъде в допълнение към схемата за изкупуване на частни активи,
която банката вече обяви.
Финансовата базуката на ЕЦБ за помпане на ликвидност може да
включи също и покупка на регионални облигации, както и
облигации на наднационални организации наред с корпоративни
ценни книжа, отбелязват експерти.
Първоначалният план за изкупуване на държавни облигации,
представен през 2012 година, бе част от намеренията на Драги "да
направи всичко възможно" за запазване на еврото.
Критиците на този план в управителния съвет на банката,
начело с най-силната държава, Германия, се безпокояха, че
схемата за изкупуване на облигации, ще намали мотивацията на
задлъжнели страни от валутния съюз като Гърция да сложат в ред
финансите си.
Тази седмица германският канцлер Ангела Меркел предупреди,
че действията на ЕЦБ не трябва да се възприемат като
компрометиращи усилията за подобряване на държавните финанси.
Натискът да се подобри конкурентоспособността в Европа
трябва да продължи, в противен случай нищо, абсолютно нищо няма
да ни помогне, посочи тя.
За да намали някои от тези притеснения Драги може да поиска
централните банки на страните членки на еврозоната да поемат
риска при покупките на държавни облигации от ЕЦБ в техните
страни, отбелязват анализаторите.
Такава отстъпка ще се натъкне на едно от основните
възражения на шестте или седемте "финансови ястреби" в ЕЦБ,
които са на мнение, че националните данъкоплатци не трябва да
покриват загуби, които са резултат на покупка на държавни
облигации в еврозоната.
Някои икономисти изразиха притеснения, че стъпките да се
прехвърли отговорността за изкупуването на държавни облигации на
националните банки може да намали ефективността на схемата на
Драги за количествено смекчаване.
Като се има предвид размерът на новите мерки, анализаторите
са на мнение, че Драги ще има нужда от стабилно мнозинство в
управителния съвет.
След като пое ръководството на ЕЦБ през ноември 2011 година,
Драги взе редица мерки да даде тласък на икономиката на
еврозоната.
Тези мерки включваха намаляване на основната лихва до
исторически минимум, отпускането на нови дългосрочни евтини
заеми и въвеждането на политика за предварителни насоки какви ще
бъдат плановете за лихвите на ЕЦБ, припомня ДПА.

Безпокойство в Атина

В очакване на решенията на Европейската централна
банка (ЕЦБ) Атина е силно обезпокоена за това дали и при какви
условия президентът на банката Марио Драги ще допусне до участие
гръцки облигации в програмата за количествени улеснения, пише
в. "Имерисия".
В гръцката столица доминира усещането, че ако в
крайна сметка ЕЦБ не изключи гръцките облигации от "пакета
Драги", тя вероятно ще ги приеме при определени условия за
достъп на Гърция до програмата за количествени улеснения.
Гърция обаче е притеснена от факта, че нейната
спасителна програма, която бе удължена с два месеца, изтича на
28 февруари, а също и от това какви действия ще предприеме в
тази насока следващото правителство на страната.
Агенция Ройтерс изрази становище, че евентуално
изключване на гръцките облигации от програмата за количествени
улеснения на Марио Драги би могло да има негативен ефект при
оценяването на гръцката икономика от нейните кредитори.
Гръцкият финансов министър Гикас Хардувелис смята,
че ако програмата за количествени улеснения на ЕЦБ е на
стойност 550 млрд. евро, е възможно да бъдат закупени гръцки
облигации до 15,9 млрд. евро. В момента на пазара свободно се
договарят около 35 млрд. евро гръцки облигации, но въпреки това
гръцкият пазар остава изолиран от международните инвеститори,
които изчакват резултатите от изборите в неделя.
Партията СИРИЗА, която е основна претендентка за
властта, вчера обвини премиера Андонис Самарас за това, че
гръцките облигации биха могли да бъдат изключени от пакета
Драги.
В отговор гръцки правителствен говорител обяви,
че лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас е поискал от ЕЦБ директно
да закупи облигации, акт, който уставът на банката изрично
забранява. Той обвини СИРИЗА за това, че тя иска да отрече даже
европейските политики, допринесли за излизане на Гърция от
рецесията.

В същото време, Управителният съвет на Европейската централна банка
е удовлетворила искане на Гърция за предоставяне на финансова
подкрепа на страната по линия на програмата за спешна ликвидна
помощ (ELA) в размер на 10 млрд. евро с възможност за
разширяване до 40 милиарда евро, съобщават гръцките медии.
Ликвидната помощ е предназначена за четирите
системни гръцки банки. Искането е било представено от управителя
на гръцката централна банка Янис Стурнарас.

Спешна ликвидна помощ са поискали Алфа банк,
Юробанк и Банка Пиреос, а Националната банка засега не е
поискала такава помощ, тъй като все още разполагала с ликвидни
средства.
В. "Катимерини" пише, че Гърция ще има нужда от
извънредни емисии лихвени ценни книжа за поне 1,5-2 млрд. евро,
за да покрие финансовите си нужди до края на март. Възможно е
тази сума да нарасне, ако приходите в бюджета на страната
продължат да показват отклонения от поставените цели. Растящите
нужди на държавата идват в момент, в който ЕЦБ не изглежда
склонна да отвори кранчетата за финансиране, коментира
изданието.

/БТА
 


Тагове: Драги, ЕЦБ
 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

България 19-та в износа на мебели

11:20 | 12-15-23 | 1970