Младите са безработни, защото са пасивни

Силвия Стоядинова
„Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. Горе-долу с тази популярна сентенция на Илф и Петров може да се опише състоянието на младежката безработица у нас според председателя на УС на БСК Сашо Дончев.

Предприемачество
В България има много възможности за предприемаческа дейност, но липсват инициативните хора, които да ги забележат и доразвият, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Липсва достатъчно воля от страна на младите хора да запълнят празните пазарни низши, а за сметка на това се чака държавата да осигури заетост чрез програми или предоставяне на средства. Така например в България се произвеждат 3 вида сирена, а една Франция произвежда 45 вида, именно защото липсва предприемаческа култура. „Отидете във който и да е магазин на едно летище в друга държава и ще видите как там има 1000 вида ексесоари и сувенири. На нашето летище ще видите само 15 вида… България е най-големият износител на масло и маслодайни култури, но не ги преработваме дълбочинно. Внасяме корнфлейк отвън, вместо да го произвеждаме”, аргументира се още Данев. Той посочи също, че на бизнеса са нужни хора, които да мислят, да генерират идеи и да решават проблеми. За съжаление, обаче не способностите и трудът, а влиянието има основно въздействие у нас. Като пример Данев посочи това, че повечето от богатите хора в България обикновено забогатяват от приватизация или връзки с правителството, поради което и младите се опитват да копират този модел. Друг проблем е че повечето от университети не осигуряват стаж, заради което много от младите хора, ненамирайки работа до 2 години след завършването на висшето си образование, трайно се обезверяват и шансът им да намерят работа по специалността става минимален.
Образованието
Разминаването между потребностите на бизнеса и кадрите, които се подготвят от средното и висше образование продължава да се задълбочава, сочат анализите на БСК. Според проучване на камарата компаниите трудно намират квалифицирани работници, оперативни ръководители и мениджъри. Основните причини са отливът на млади хора от техническите специалности (44%), разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда (41%), несъответствието на образователните стандарти и учебното съдържание с потребностите на бизнеса (39%), физическият недостиг и застаряване на работната сила (35%), формалното провеждане на учебните стажове и практики (35%).„Образованието е деликатна сфера – тя би трябвало да е консервативна, но и да е динамична.
В днешно време работодателите ценят не просто дипломите, а личностните качества и компетенции, желанието за развитие и е важно човек да се учи и да придобива знания през целия си живот, коментира Божидар Данев. „Основната функция на държавата по отношение на младежката заетост и на заетостта въобще трябва да бъде анализиране и прогнозиране средносрочно (до 5 г.) и дългосрочно (15-20 г.) на необходимостта на икономиката от кадри с определени умения и квалификация“, категоричен бе той.
„Дипломата е само входен билет, който обаче не е достатъчен, тъй като е необходимо е да докажете проактивност и нагласи за развитие“.,убедена е и Мария Шишкова, председател на Български форум на бизнес лидерите.
Генералният директор на H&P Ираван Хира каза, че компанията му търси основно млади хора с висока квалификация и умения и че най-проспериращи в момента са компаниите, които разчитат на интелектуалния продукт, т.е. на човешкия капитал. В H&P работят над 4500 човека, като съотношението мъже –жени е почти 60% на 40%. Отделно от стажовете компанията е създала и вътрешен образователен център, чийто бюджет годишно е над 1 млн. долара, обясни Хира. По думите му обаче малко са компаниите у нас, които могат да си позволят такава сума за повишаване на квалификацията на служителите.
Проблемите
Един от основните проблеми пред младежката безработица е че няма информация за миграцията по възрастова и квалификационна структура. Не се следи и квалификационната структура на работната сила по възраст и специалности, както и не се осъществява реално прогнозиране на необходимите на обществото, вкл. на икономиката, кадри по професионални направления и специалности.
Нов индикатор
Според председателя на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев младежката заетост е проблем за националната ни сигурност, тъй като бъдещето на България е поставено под съмнение. „Това не е поредният пожар, който трябва да бъде загасен – това е бомба със закъснител, която ще избухне след 15-20 години“, обобщи Стойнев. По думите му необходимо е въвеждането на мерки, насърчаващи работодателите да наемат стажанти и да разкриват нови работни места за млади, новозавършващи образованието си хора. Трябва да се въведе и германската дуална система на образование, при която паралелно с теоретичното обучение се провеждат и стажове в предприятия. Образованието и здравеопозването са ключови за икономическия растеж, а брутния вътрешен продукт на глава от населението вече е доста остаряло понятие, посочи Стойнев. Ето защо най-важно е да се изработи индикатор за развитие на българския народ, в който внимателно да се види какво трябва да бъде включено и посредством него да се мерим с останалите държави. Той трябва да включва и нивото на младежко развитие (образование и трудова реализация).
Предложения за справяне с проблема
Според БСК необходимо е държавата по-ефективно да прилага най-важния си инструмент за въздействие върху пазара на труда и изграждането на човешки потенциал, а именно финансирането на образователната система. Божидар Данев е категоричен, че държавна субсидия трябва да получават и частните учебни заведения на принципа „Парите трябва да следват студента“. Тъй като е важна не собствеността, а продуктът, който създават съответните средни, професионални и висши училища. От камарата предложиха още да бъдат създадени електронни регистри за образователната и квалификационно-възрастова структура на населението и въвеждане на пансионатно образование за деца, отпадащи или не посещаващи училище. Освен това създаване на елитни училища за деца, добре владеещи български език. От БСК настояха и за по-бързо въвеждане на електронното правителство, за да се осигури прозрачност и да се премахне политическата корупция. В създаваното електронно правителство вече трябва да изгради обединяващ регистър на всички граждани по образователна и квалификационно-възрастова структура по място на установяване.
Според Мария Шишкова държавата трябва да увеличи поне десетократно парите за ученически треньорски или обучителни фирми, които са изключително ефективни, но в момента работят с бюджет от едва 5000 лв. По думите й много важно още в ученическите и гимназиалните години да се дава шанс на младите да се изявяват като предприемачи. По време на форума бе предложено също бизнесът да създаде свой фонд за реализиране на стажове, а не само държавата да се ангажира със реализирането им.

Статистика
30 млн. лв.
Са отпуснати от държавата по Програмата за заетост и до момента в нея са се включили 2 000 студенти, като съществува възможност за ангажиране на още 6 500 млади хора.
50% от стажантите
в различните компании се назначават на постоянен трудов договор, а останалите 50% значително повишават своя опит и образованост”.
4 пъти по-малко
Са разходите за образование на един ученик или студент в България в сравнение със средните за ЕС, по данни на БСК