Милиарди се освобождават от банките

В предишните статии от поредицата на Dir.bg "Готови за еврото" вече обяснихме как ще се промени управлението на БНБ и какви са новите правила за сигурност, които гарантират стабилността на финансовата система. Сега е време да се фокусираме върху една конкретна промяна, която ще има пряко отражение върху балансите на търговските банки - промяната в изискванията за задължителните минимални резерви (ЗМР).

Досега разяснихме, че ЗМР са онзи процент от нашите депозити, който банките са длъжни да "замразят" в БНБ като гаранция. С влизането в еврозоната това изискване за България ще бъде значително облекчено. Това означава, че за банковата система ще се освободи огромен финансов ресурс, възлизащ на милиарди левове.

Логично е да възникнат въпроси: Какво ще се случи с тези пари? Ще започнат ли банките да кредитират по-активно? Ще доведе ли това до по-висока инфлация? Нека разгледаме какво показват анализите и какъв е опитът на други държави, преминали по този път.

Държавните и банковите пари в БНБ: Превалутиране

Преди да разгледаме ефекта от освободените резерви, е важно да уточним какво ще се случи с всички пари, които правителството и търговските банки държат по сметките си в БНБ към датата на прехода.

Правителствените депозити: Всички средства на правителството, деноминирани в левове, автоматично ще се превалутират в евро по официалния курс. Правителството ще продължи да се разпорежда с тях без ограничения, като факторите, които определят размера им (бюджетен дефицит/излишък, управление на дълга, европейски средства), остават непроменени.

Банковите резерви: По същия начин, всички резерви на търговските банки в БНБ ще се трансформират от левове в евро, като банките ще продължат да се разпореждат с тях.

Голямата промяна: Намаляване на задължителните резерви

Това е ключовият момент. С влизането в еврозоната правилата за ЗМР в България ще се уеднаквят с тези на Европейската централна банка (ЕЦБ), което ще доведе до значително облекчение.

Намаляване на ставката: Ставката на ЗМР ще се понижи драстично - от сегашните 12% до 1%.

Намаляване на базата: Освен ставката, ще се свие и базата, върху която тя се начислява. От нея ще бъдат изключени например задълженията на българските банки към техните банки майки в еврозоната.

Конкретният ефект: По приблизителни оценки, направени с данни за април 2025 г., тази промяна ще доведе до освобождаване на ресурс от около 16 милиарда лева за банковата система.

Какво ще направят банките с освободените милиарди?

Въпросът, който вълнува всички, е дали този огромен ресурс ще се "излее" в икономиката под формата на по-активно кредитиране. Анализите и опитът на други държави сочат, че това е малко вероятно, поне в краткосрочен план.

Причината е съществуването на друг инструмент на ЕЦБ - депозитното улеснение.

Какво представлява то? Това е възможност за търговските банки да пласират своите свободни ликвидни средства (свръхрезервите) в националната централна банка и да получават лихва за това. На практика, това е безрисков актив, който към момента носи положителна доходност.

Какъв е очакваният ефект? Очаква се, че в условията на висока ликвидност в системата, банките ще предпочетат да прехвърлят по-голямата част от освободените 16 млрд. лева именно в депозитното улеснение, вместо да ги насочат към по-рисково кредитиране. Така общите банкови резерви в баланса на БНБ ще се запазят без съществена промяна.

Извод: В резултат на това не се очакват значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР. Не се очаква нито рязко ускоряване на кредитирането, нито натиск върху потребителските цени.

Урокът от Хърватия

Опитът на Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 г., потвърждава тези очаквания. Данните показват, че непосредствено след присъединяването по-голямата част от освободените резерви са били трансформирани именно към депозитното улеснение. В годината след приемането на еврото не се наблюдават съществени промени в темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити спрямо предходната година.

А ще получават ли банките лихва по резервите си?

Тук има важна разлика, която трябва да се направи:

По задължителните резерви (1%): Съгласно правилата на ЕЦБ, от септември 2023 г. лихвата по задължителните минимални резерви е 0%.

По свръхрезервите (парите в депозитното улеснение): За тези средства банките ще получават лихва, равна на лихвения процент по депозитното улеснение, определян от ЕЦБ.

източник: dir.bg