Меркел отговори на Макрон за еврозоната

Франция и Германия са близо до сделка за фискалния капацитет на Еврозоната, заяви френският финансов министър Бруно льо Мер , цитиран от Reuters. Льо Мер и германският му колега Олаф Шолц изработват пътна карта за реформа на Еврозоната, като целта е да се постигне договореност на срещата между френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел на 19 юни. Пред журналисти в Уистлър, Канада, където се проведе срещата на финансовите министри на страните от Г-7,Бруно льо Мер е заявил,че фискалният капацитет е в основата на френското предложение. Тази тема обаче е чувствителна в Германия, където се опасяват, че може да се наложи на данъкоплатците да плащат за неразумни фискални политики на други страни.

Този въпрос се очертава да бъде най-спорният в френско-германските разговори.

Германският канцлер Ангела Меркел за първи път представи отговора си на предложението на френския президент Еманюел Макрон за реформа на еврозоната, приемайки идеята за бюджет за инвестиции и защитавайки идеята за създаване на Европейски валутен фонд, предаде Франс прес.
        "Имаме нужда от по-голяма икономическа конвергенция между страните - членки в еврозоната", каза Меркел в интервю, публикувано във в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
        "Поради тази причина предложихме бюджет за инвестиции за еврозоната в коалиционния договор на новото германско правителство между консерваторите и социалдемократите и аз подкрепям идеята", каза Меркел.
        Канцлерът спомена като сума за бюджета цифра, "сведена до две цифри в милиарди евро", тоест няколко десетки милиарда евро. Това е доста далеч от очакванията на Макрон, който е в основата на плана за бюджет на еврозоната. Макрон иска бюджет, възлизащ на няколкостотин милиарда евро.
        Меркел освен това представи в интервюто германското предложение за създаването на Европейски валутен фонд, който ще подпомага страните в затруднено положение в замяна обаче на строги условия и строг надзор на подкрепените по този начин държави.
        "Ние искаме да станем малко по-независими от Международния валутен фонд", обясни Меркел.
        Този Европейски валутен фонд ще поеме част от прерогативите на Европейския стабилизационен механизъм, който сега подпомага финансирането на дълга на страни в криза като Гърция, като им отпуска дългосрочни заеми.
        Но Европейският валутен фонд ще стига по-далеч. Той ще може да отпуска и краткосрочни кредитни линии, например  за пет години, казва Меркел. Тези заеми ще бъдат предназначени да подкрепят страните, срещнали трудности, чиито причини са външни. В замяна тези страни ще трябва да приемат, че Европейският валутен фонд има правото на поглед и на намеса в техните национални политики.
        Този Европейски валутен фонд ще бъде натоварен с оценката на платежоспособността на страните членки и с помощта на адаптирани инструменти ще може да възстанови тази платежоспособност, ако тя не е осигурена, смята Меркел. Защото според нея и дума не може да става в еврозоната да се създава Съюз на дълговете.